Дерманци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дерманци е село в Северна България. То се намира в община Луковит, Област Ловеч.

Дерманци

Данни
Област:	Ловеч
Община:	Луковит
Население:	2 592 (13/09/2005)
Надм. височина:	401 м
Пощ. код:	5780
Тел. код:	06983
Геогр. положение:	43° 7' сев. ш. 23° 43' изт. д.
МПС код:	`ОВ`
Кмет или наместник
Петър Делийски

[редактиране] География

На изток до селото тече р. Вит в посока от Тетевенския Балкан на север-североизток към р. Дунав. В долната си част реката се разделя на четири ръкава, образуващи трите по-големи острова.

В района на днешното село Дерманци, преди новата ера са живяли траки. За това свидетелстват множество могили, отбелязани и от Австро-Унгарския учен и пътешественик Феликс Каниц (Дунавска България и Балканът т.2). Те се намират между Дерманци и Торос и в местностите Караджовец, Чумина могила, Остреница и Дайкина могила.

През І в. Рим установява контрол върху района. Землището било част от провинция Мизия. За този период свидетелстват намерените артефакти в местностите: Калето, Селището, Батово и Белия камък (останки от път). Предполага се, че наоколо се е намирало и голямо римско селище на име "Урсул". Славяни и българи са започнали да проникват по времето на Юстиниан (527-565 г.). Те променили римското име на реката от Утус на Вит, както се нарича и до днес. Артефакти от този период са намерени в местностите Селището (Лешница), Рудината, Батово, Черешата, Делниците, Мечово и Бела(в)ур. През ХІ-ХІІ в. са дошли куманите. Те са взели активно участие в политиката на Второто българско царство.

Важни събития са станали край селото и след смърта на цар Михаил III Шишман Асен. В борба за власт се сблъскали Иван Александър (Ловешки деспот и претендент за трона) и Белаур (брат на Михаил Шишман и Видински деспот). Първият извикал на помощ татарски наемници. В сражение край река Вит, войската на Белаур била разбита, а деспотът — съсечен на бойното поле. Мястото се намира югозападно от селото в местността Бела(в)ур. Не по-малко важни събития са се случили и след това. След жестоки сражения по време на турското завладяване (1396-98 г.) селото било напълно унищожено, а населението избито или изселено. Почти век след тези събития то се споменава като "Пусто Загоре".

През 16 век в района бил даден чифлик на Ловешкият управител (аянин), но нямало кой да го обработва. Тогава тръгнала мълва, че управителят раздава земя "от дол до дол". Придошли заселници от селата Голец, Горна Бешовица, както от Балкана, Румъния, Сърбия и Беломорието (след бунта на гладните). Те образували "българска махала" южно от турския чифлик. След време махалата се съединила с чифлика и се образувало новото село, с име "Дерманица". Управник бил турчин, а помощник му бил българин. Населението се занимавало със земеделие и скотовъдство. По реката започнали да се строят воденици.

Положението на населението рязко се влошило в края на 18 век. Тогава, за управител на Ловеч бил назначен помакът Панчоолу (1780-1810 г.), по народност хърватин. Той си заграбил най-добрите земи. Чифликът му бил в местността Батово, пчелинът - над Шульовец, добитъкът - в Търсевица, а стадата в Пръчовица. Тогава населението преживяло големи мъки, глад и мизерия. До Високата порта се дочул слух, че Панчоолу пращал пари на комитет в Румъния и бил повикан в Цариград на съд. На път за там, край Самоков го срещнали познати турци и му казали, че го очаква голямо наказание. Тогава той предпочел да се отрови.

Кримската война (1853-56 г.) също имала тежки последици. Връщащите се войски обирали населението и вършели убийства. След края на тази война в местността Лешница била настанена татаро-черкезка колония. Татарите отглеждали добитък и често възниквали спорове за по-добри пасища. Но черкезите не разчитали на скотовъдство и земеделие, те се препитавали с разбойничество. Така се прочули с деянията си, че дори турците не смеели да се движат сами.

Преди Освобождението, в селото е имало училище. Първият учител е бил даскал Димитър (1840г.). Той е обучавал момчета на възраст 15-18 години. След Освобождението (1877-78 г.) в селото се построява училище със собствена сграда, до църквата. Името му било "Отец Паисий". Учениците били 90, а техен учител е бил Атанас Бончев. Има и сведения, че Васил Левски е намирал подслон в селото. Подслонявал го е Стоян Тетевенски. Имало е и революционен комитет.

Бушуващата буря през 1877-78 г. за пореден път опустошава и обезлюдява селото. Жителите отново се изселват, макар и временно. Това време е известно в района като "Беглото". Едни са бягали към освободения Ловеч, други са били отвлечени от турците, трети са се криели в Балкана. След войната, повечето хора са се върнали.

По Санстефанския договор, на избягалото турско население се давала възможност да се върне и продаде имота си, ако не желае да живее повече там. Такъв бил случая с някой си Боджакоолу, който имал добри имоти в местността Чукара. Той се върнал и лично ги продал на съселянин.

Към 1875 г. Дерманци е наброявало 331 жители. Географското му положение го е оформило след Освобождението, като средищен център. Според новата административна уредба, то става център на околия. В Дерманската околия са влизали 14 общини. Имало е Околийско управление, а през 1881 г. е създадено "Мирово съдилище".

Първото медицинско лице (фелдшер) е назначено през 1909 г. Първата телеграфо-пощенска станция, започва да работи през 1911 г. През 1914 г. е построено и открито ново училище. Читалището е основано още през 1895 г. Водениците през този период са 14. Построена е цигларска фабрика. За периода 1914-38 г. са учередени 8 кооперации (Говедарска, Потребителска "Напредък", Популярна банка, Доверие, Земеделска обнова, Млекарска, Електропроизводителна "Светлина" и Ученическа кооперация).

[редактиране] Произход на името

Съществува версия, името на селото произхожда от това на феодалния владетел от кумански произход-Дърман (Стоян), които имал резиденция там през 70-90 години на XIII в. Той бил владетел на Браничевска област. Според друга, по-вероятна версия, името на селото произлиза от "дермен" - на турски "воденица".

[редактиране] Религии

Според някои сведения, църквата "Св. Параскева" в Дерманци е построена през 1870-72 г. Осветена е от апостола на духовното ни възраждане Иларион Макариополски - Търновски на 3 декември 1872 г.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Личности

Христо Чернопеев - деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско
Харалампи Попйорданов - заместник-ректор на Академията на МВР (биография:[1])