Иларион Макариополски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иларион Макариополски български духовник |
|
 |
|
| Роден: | 1812 Елена, Османска империя |
|---|---|
| Починал: | 1875 Цариград, Османска империя |
Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски) (1812 – 1875) е български духовник, един от водачите на черковно-националната борба.
Иларион Макариополски е роден през 1812 година в Елена. Получава високо за времето си орбазование. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир (1832). Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. По-късно учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружесто. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, черковно-националната борба. През 1845–1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора.
На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора(1861–1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.
