Георги Марков (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги Марков
български писател и дисидент


Роден:	1 март 1929 г. София България
Починал:	11 септември 1978 г. Лондон Великобритания


Професия:	инженер; писател; драматург; публицист
Националност:	България


Основна творба:	"Задочни репортажи за България"

Георги Иванов Марков е български писател, драматург и публицист. Роден е през 1929 г. в София и е убит през 1978 в Лондон. Най-известният български дисидент през годините на социализма.

[редактиране] Живот в България

Роден на 1 март 1929 г. в София, Княжево. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия, а след това следва индустриална химия. Работи като инженер - технолог и преподавател в техникум. На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава "Целзиева нощ". Скоро на бял свят се появява и романът „Победителите на Аякс“ (1959) и два сборника разкази и новели (1961). През 1962 г. издава романа "Мъже", с който спечелва годишната награда на СБП и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство "Народна младеж".

Сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените на Варшава“ (1968 г.) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той". Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".

Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал "На всеки километър", като създава образа на умния полицай Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма и не е включено в Указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

[редактиране] Писател-дисидент

През 1969 г. заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на облаците около забраната на пиесите му, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава удължение на българския си паспорт.

Установява се в Лондон, където учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите "Дойче веле" и "Свободна Европа".

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име "Скитник".

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът "The right honourable chimpanzee", написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

През 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк и една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.

От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство.

В родината му публикуването на "Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г. Награден е посмъртно (2000 г.) с орден "Стара планина" - първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".

[редактиране] Убийството на Марков

На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло Марков е ранен в дясното бедро с отровна сачма, която се предполага, че е изстреляна от агент на българската Държавна сигурност (ДС). Самият Марков разказва, че го е блъснал човек, който се бил навел да вземе падналия си чадър - оттук и станалото нарицателно български чадър. Здравословното му състояние рязко се влошава и писателят умира на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта, вероятно с рицин.

Подобен опит за убийство е извършен през август същата година в Париж срещу друг известен български дисидент - журналиста Владимир Костов. Това дава основания на британските следователи да подозират за атентата ДС, евентуално подпомогната от КГБ. По-късно някои офицери от КГБ като Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че са били осигурявани технически средства, които биха могли да бъдат използани за покушение срещу Марков.

Според информация, изнесена във в-к Литературен Форум, през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним "Скитник", но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

Въпреки декларараната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител.

[редактиране] Списък на произведенията

Издадени на български език

Целзиева нощ - приключенски роман 1957
Победителите на Аякс - научнофантастичен роман 1959
Анкета - новели 1961
Между нощта и деня - разкази 1961
Мъже - роман 1962, 1990
Последният патент - комедия 1965
Портретът на моя двойник - новели 1966, 1996
Кафе с претенция - комедия 1966
Асансьорът - пиеса 1967
Калай - комедия 1967
Жените на Варшава - разкази и новели 1968
Атентат в затворената улица - пиеса 1968
Задочни репортажи за България - публицистика 1980 том 1 и 1981 том 2 (Фонд "Георги Марков", Цюрих), 1990 (София)
Литературни есета - 1982 (Париж), 1990 (София)
Архангел Михаил - пиеса 1990, 1997
Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България - публицистика 1991
Пиесите на Георги Марков - 2001