Вячеслав Молотов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Вячеслав Молотов съветски политик |
|
 |
|
| Роден: | 9 март 1890 Кукарка, Русия |
|---|---|
| Починал: | 8 ноември 1986 Москва, Русия |
Вячеслав Михайлович Молотов (на руски Вячесла́в Миха́йлович Мо́лотов) е съветски политик и дипломат. Молотов и самият Йосиф Сталин са единствените висши болшевики от времето на Октомврийската революция, оцелели след Голямата чистка от 1930-те.
Роден в село в Кировска област като Вячеслав Михайлович Скрябин, през 1906 той се присъединява към Руската работническа социалдемократическа партия и приема псевдонима Молотов (от молот, на руски "чук"). През Февруарската революция, заедно с Александър Шляпников, той ръководи болшевиките в столицата Санкт Петербург, до завръщането на лидерите на партията, като Ленин, намиращи се извън страната.
От 19 декември 1930 и 9 май 1941 той е Председател на Съвета на народните комисари - ръководител на правителството на СССР, макар че практически е подчинен на Генералния секретар на ЦК на КПСС. През 1932 оглавява специална комисия, изпратена в Украйна, за да организира принудителните доставки на зърно, довели до Голодомор. През май 1939 Молотов става и външен министър и води паралелните преговори с Великобритания и Франция от една страна и с Германия - от друга. В резултат на тях през август той подписва с немския външен министър Йоахим фон Рибентроп пакта Молотов-Рибентроп, довел до подялбата на Полша между двете страни и съветската окупация на Прибалтика.
През 1941 самият Сталин заема поста на председател на Совнарком, а Молотов остава външен министър до 1949. Изпаднал в немилост пред Сталин, през 1952 той е отстранен и от Политбюро. Съпругата му, Полина Жемчужина, изявена привърженичка на ционизма, е арестувана още през 1948 в хода на антисемитска кампания, започната от Сталин в последните години от живота му.
След смъртта на Сталин през 1953 съпругата му е освобдена, самият Молотов е върнат в Политбюро и е външен министър до 1956, но скоро влиза в противоречия с Никита Хрушчов, най-вече във връзка с отношенията с Югославия, извеждането на съветските войски от Австрия и развенчаването на култа към личността на Сталин. През 1957, заедно с други сталинисти, като Лазар Каганович, той прави опит да отстрани Хрушчов. Неуспеха на опита дава повод на Хрушчов да изпрати Молотов на поредица дребни постове, първо посланик в Монголия (1957-1960), а след това постоянен представител в Международната агенция за атомна енергия във Виена (1960-1961), докато през 1963 той е изключен от партията.
Молотов е върнат в Комунистическата партия през 1984, но това е чисто символичен жест. Когато умира на 96-годишна възраст той е последният оцелял важен участник в събитията от 1917.
Войници от финландската армия подигравателно наричат на негово име коктейла Молотов, тъй като той е външен министър по време на Съветско-финландската война (1939-1940).
