Владайско въстание
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владайското въстание е бунт на дезорганизирани части от българската армия, отстъпващи към София след поражението при Добро поле през септември 1918.
На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора и изпратени при бунтовниците, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Вместо това те се присъединяват към тях и на 27 септември обявяват т.нар. Радомирска република. Бунтът е потушен от правителството на Александър Малинов преди участниците да достигнат София, а ръководителите му се укриват до края на годината, когато е обявена амнистия за бунтовниците.