Винченцо Вивиани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Винченцо Вивиани италиански учен

Роден:	5 април 1622 Флоренция, Италия
Починал:	22 септември 1703 Флоренция, Италия

Винченци Вивиани (на италиански Vincenzo Viviani) е италиански математик, физик и астроном. Той е ученик на Еванджелиста Торичели и сътрудник на Галилео Галилей.

Винченцо Вивиани е роден във Флоренция през 1622 и първоначално учи в йезуитско училище, подпомогнат от Фердинандо II, велик херцог на Тоскана. По-късно учи физика и геометрия при Торичели. През 1639 става помощник на Галилей, с когото остава до смъртта му през 1642. През 1655-1656 той редактира първото издание на събраните произведения на Галилей.

След смъртта на Торичели през 1647 Вивиани е назначен на неговото място в Accademia dell' Arte del Disegno във Флоренция. В същото време той заема различни служби при великия херцог Фердинандо.

През 1660 Вивиани и Джовани Алфонсо Борели провеждат експеримент за определяне на скоростта на звука. Измервайки разликата между виждането на проблясването и чуването на звука при изстрел с оръдие на разстояние, те изчисляват стойността от 350 m/s, значително по-точна от предишното измерване на Пиер Гасенди от 478 m/s (приетата днес стойност е 331,29 m/s при температура 0°C). През следващите години Вивиани прави и някои експерименти с махала.

Репутацията на Винченцо Вивиани нараства и през 1666 той получава предложения за постъпване на служба от френския крал Луи XIV и полския крал Ян II Кажимеж. Фердинандо II му предлага поста придворен математик и той остава във Флоренция.

Винченцо Вивиани умира през 1703. В завещанието си той оставя известна сума за построяването на надгробен паметник на Галилео Галилей. През 30-те години на 18 век Църквата най-накрая разрешава да бъде построен такъв паметник и самият Вивиани е погребан там, заедно с Галилей.