Вилем Схаутен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вилем Схаутен е холандски мореплавател, роден през 1580 г. в град Хорн, откъдето по-късно поел пътешествието си.

През 1615 г. Вилем Схаутен отплавал, за да търси по-безопасен маршрут от открития от Магелан проток между Южна Америка и остров Огнена земя. Той търсел западен път към холандските острови в Тихия океан.

В продължение на почти 6 месеца смелия мореплавател пазел в тайна целта на пътуването, защото знаел, че моряците от двата кораба на експедицията няма да останат въодушевени от опасната мисия. Когато се отбили в едно от пристанищата на Патагония за ремонт, корабът "Хорн" изгорял. Схаутен продължил плаването с втория кораб "Еендрахт" /хол.-единство/. Преодолявайки силните бури, мореплавателите преминали през протока между открития от тях остров Естадос и остров Огнена земя, кръстен по-късно на довереника на Схаутен - Джейкъб ле Мер. На юг от Огнена земя Схаутен и екипажът видели стръмен нос, който нарекли Хорн. Това било доказателство, че Огнена земя наистина е остров, а не част от непознатия Южен континент. Навлизайки в Малайския архипелаг, край северния бряг на Нова Гвинея, експедицията намира голяма островна група, която нарича Схаутен. Край о-в Ява екипажът бил арестуван и обвинен в незаконна търговия. Корабът "Еендрахт" бил конфискуван, а моряците - върнати у дома с друг кораб. По пътя Ле Мер починал.

Схаутен умрял през 1625 г. едва на 45 г.