Велгощи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Велгощи | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 2 243 (2002) |
| Надм. височина: | 721 м |
| Геогр. положение: | 41° 7' 57 сев. ш. 20° 50' 13 изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Велгощи (варианти Велгоща, Велгошчи, Велгошча, мак. Велгошти) е село в Община Охрид, Република Македония
Съдържание |
[редактиране] География
Велгощи е разположено в подножието на Петрина планина (Петрино или Изток планина) досами град Охрид на надморска височина от 721 метра. Велгощи има 2 243 жители (2002) и днес се е превърнало почти напълно в квартал на Охрид - от центъра на Охрид до центъра на Велгощи има 2,5 километра, като границата между тях е мостът на река Сушица. Кмет на селото е Слободан Кърлески.
[редактиране] Етимология
Най-вероятната етимология на името Велгощи е от праславянските *velьjь, велик, голям, и *gostъ, гост или "големи, важни гости". Сходни имена на села и реки има в Русия (Велегоща, Вельгош), Чехия (Велихощ, Velihošt), Албания (Велагощи, Velagošti), Гърция (Велигости, Βελιγοστή).
Традиционното предание в селото гласи, че един от първите жители на селото бил някой си Веле, който гледал овце и кози. Покрай неговата кошара минавал пътят от Охрид за Ресен. Търговците редовно се отбивали при Веле да се отморят, когато се връщали от Ресен или от някъде другаде. Търговците със задоволство говорели как "Веле гощава" и при сливането на двете думи се е получило името Велгощи.
[редактиране] История
Село Велгощи се споменава за пръв път през 16 век. През 19 век Велгощи е голямо почти чисто българско село. Според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 година Велгощи има 1 190 жители българи християни и 30 жители българи мохамедани [1]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година във Велгощи има 1 440 българи екзархисти и функционира българско училище (D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905).
Велгощи участва активно в Илинденското въстание. Четата на селото под командването Йонче Шокаров заедно с четите на околните села дава две сражения на турците на 27 юли и на 31 август 1903 година. На 26 юли 1903 година Велгощи е опожарено от турски аскер, който извършва изключителни жестокости в селото - няколко души са разпънати на кръст, други, включително деца, са изгорени живи. След въстанието от някогашните 250 къщи са възстановени 120.
През 1911 година селото отново е разрушено от силно земетресение.
След края на Междусъюзническата война Велгощи попада в Сърбия. През септември 1913 година заедно с цяло Охридско взима участие в Охридско-Дебърското въстание в четата на велгощанина Антон Шибаков и на 12 септември в селото за една седмица е установена българска власт. На 19 септември Велгощи заедно с околните села е опожарено, а четите на ВМРО се оттеглят към Албания. Сръбските войски решават да направят от Велгощи, наречено от тях Малката София пример за назидание и в селото са извършени страшни жестокости - всички възрастни мъже в селото са събрани на площада и всеки пети е разстрелян.
През 20-те велгощани активно участват в съпротивата на въстановената ВМРО срещу новия сръбски окупатор. На 8 май 1923 година при Велгощи четата на войводата Любен Огнянов се сражава със сръбски части, като сърбите се оттеглят с няколко жертви. На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбският военен комендант в Охрид Лазаревич да да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и и Скопие, "за да не се получи това, което стана в 1913".
След разгрома на Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година Велгощи заедно с Охрид попада в италианската окупационна зона. След дълги преговори и натиск от страна на германската дипломация италианците отстъпват на България района на Охрид и на 15 май 1941 година във Велгощи влизат български войски. И до днес в Охридско се разказва как в 1941 известните с овощарството си велгощани не яли нито ябълки, нито пили ябълкова ракия, защото когато чули, че българските войски идват от Ресен към Охрид нямали цъфнали цветя и затова начупили всички цъфнали ябълкови клонки, за да постелят с тях няколко километра от пътя към Ресен.
В 1961 година селото има 1558 жители, от които 1 533 македонци и 14 албанци, а в 1994 година броят на жителите се увеличава на 2 241, от които 2 210 македонци, 8 власи, 6 сърби и 3 цигани.
[редактиране] Забележителности
- Над селото на рида Олмец се намира известният манастир „Света Петка“, а още по-нагоре в планината църквите „Свети Илия“ и „Свети Никола“. В манастира „Света Петка“ над селото всяка година се провежда художественият фестивал „Цвет и корен“. Манастирската църквата „Света Петка“ е изградена „по повеление на цар султан Абдул Хамид с помощта на народа, по времето на игумен отец Наум Илинчев, на 22 май, лето 1890“. Света Петка е еднокорабна базилика с два купола. Иконостасът е нов, но има икони, регистрирани като паметници на културата, между които една икона на Света Богородица с Христа. Под сегашната църква има остатъци от пещерна църква. Църквата е разширена в 1922 по време на свещеника от Велгощи Алексо Шокароски. За изграждането на манастира „Света Петка“ има легенда, която гласи, че велгощани започнали да градят църква в знак на благодарност към светицата за добрите дела. Градежът започвал в близост до селото, но през нощта Света Петка разваляла изграденото през деня. Това се повторило два дни и на третия ден майсторите поставили стража и светицата им казала, че разваля градежа, защото не иска да е до селото, а на сегашното му място.
- На два километра от манастира „Света Петка“ и на около час и половина път пеша от Велгощи се намира малката скална църква „Света Богородица“. Тази монашеска обител е разположена в естествена пещера с неправилна форма в южните склонове на рида Олмец. Достъпът до църквата е изключително труден. Велгощани посещават църквата на Свети Великомъченик Тодор. Запазените около олтара фрагменти от фрески са от края на 15 — началото на 16 век, дело на Охридската художествена школа.
- На около един километър североизточно от Велгощи на едно било се намира манастирът „Свети Илия“. Над вратата от вътрешната страна на църквата има следният надпис на български: „По инициатива на покойния Алексо Стефанов Шокаров от селото Велгощe подигнат йе овай храм во 1937 година, а по инициатива на сегашния енориски свештеник от селото Велгоще Леонид Йованов Търпенов изработени са иконостасът живописът на иконостаса и живописът на църковния зид в 1946 година.“ Църквата е обновена в 1970 година с помощта на населението на Велгощи. Манастирът е изграден върху основите на по-стара църква. Църквата се отвара два пъти годишно — на Гергьовден и на Илинден. На Гергьовден идват велгощани, а на Илинден на излет идват и от околните села. От манастира има прекрасна гледка към Охрид и той е едно от любимите места за излет на велегощани.
- На селото е кръстено популярното в Охридско Велгошко хоро.
- На 24 юни 1979 година футболният отбор на Велгощи ФК Илинден 1903 побеждава Младост от село Вапила със 134:0 и така влиза в Книгата на рекордите Гинес.
[редактиране] Родени във Велгощи
- Антон Шибаков, български революционер
- Весела Мукоска Чинго, македонски юрист
- Живко Чинго, македонски писател
- Никола Кърлески, виден македонски юрист, бивш конституционен съдия
- Поп Христо войвода, български революционер
