Бернардо Бертолучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бернардо Бертолучи (на италиански Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист. Роден е на 16 март 1940 г.

[редактиране] Биография

Роден в Парма, Италия. Той е син на италианския поет Атилио Бертолучи. Бертолучи започва да пише стихове още на 15 години и скоро печели няколко престижни награди. Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма "Безделник" през 1961 г. На 21 години заснема първия си филм "Сухата кумица".

[редактиране] "Последно танго в Париж"

Бумът на италиянското кино затихва през 70те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата репресия. Италиянските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и пр. компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема "Последно танго в Париж" с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 г. до 1981 г. е спрян от екрана.

[редактиране] Оскари

През 80те Бертолучи получава три Оскара за най-добър режисьор с "Последният император", с "Чай в пустинята" и с "Малкият Буда"

[редактиране] Последните филми

По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема "Открадната красота", последван и от последният му филм "Мечтатели".

[редактиране] Филмография

• Мечтатели (I sognatori, 2003 г.)
• Открадната красота (Io ballo da sola, 1996 г.)
• Малкият Буда (Piccolo Buddha, 1993 г.)
• Чай в пустинята (Il te' nel deserto, 1990 г.)
• Последният император (L'ultimo imperatore, 1987 г.)
• Трагедията на шута (La tragedia di un uomo ridicolo, 1981 г.)
• Луна (La luna, 1979 г.)
• 1900 (Novecento, 1976 г.)
• Последно танго в Париж (Ultimo tango a Parigi, 1972 г.)
• Стратегия на паяка (La strategia del ragno, 1970 г.)
• Конформистът (Il conformista, 1970 г.)
• Партньор (1968 г.)
• Преди революцията (Prima della rivoluzione, 1964 г.)
• Сухата кумица (La commare secca, 1962 г.)