Анастилоза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастилоза (от гр. ανα - пак, обратно и στυλος - колона) означава буквално "възстановяване на колони". Това е методологичен термин в реставрацията, археологията и каменоделството. Методът се прилага при реконструкцията и реставрацията на исторически згради и означава използването на оригинални части на зградата или заменянето им с нови.
[редактиране] Meтод
Цел на анастилозата е използването при реставрация на колкото се може повече оригинални елементи на стария обект - каменни, тухлени и др. В случаи, когато архитектурните обекти са застрашени от срутване, те могат да се развалят камък по камък, единичните части да се анализират, номерират и каталогизират и след това да се построят наново, понякога на нов фундамент. Допълнителни нови елементи и материали (бетон, стоманени трегери и др. подобни) се допускат само в крайни случаи в зависимост от стабилността или ако оригиналните части не могат иначе да се използват наново. При това се изисква, новите части и материали да са скрити за окото.
[редактиране] Развитие
Методът е развит и за пръв път приведен 1907-1911 г. от холандски археолози при реставрацията на будиските храмове Боробудур в Ява, Индонезия. Френският археолог Анри Маршал Henri Marchal от École française d'Extrême-Orient (EFEO) възприема метода от Pieter Vincent van Stein Callenfels и запчва от 1930-те г. да го прилага и при реставрацията в Ангкор, където първият по този метод реконструиран обект става храмът Banteay Srei.
През 1920-те г. гръцкият архитект Николас Баланос прилага метода анастилоза при повторното поставяне на някои колони на Акропола в Атина. При това обаче той използва метални стяги, които поддържат колоните и конструкцията, но причиняват вреда на камъка, понеже ръждеят. Тези стяги бяха премахнати при реставрацията през 1980-те г.
Технологията на анастилозата се доразвива през 20 в. и прилага при много рставрационни работи в цял свят: Акропола в Атина, Одеона в Троя (Турция), храма на Траян в Пергамон (Турция), храма на Херакъл в Агригенто (Италия), Библиотеката на Целзий в Ефес (Турция), храмовете в Петра (Йордания) и Ми Сон (Виетнам).
Запланувано е, разрушената през 2001 г. от талибаните монументална каменна статуя на Буда в Бамиян (Афганистан) да бъде възстановена по метода анастилоза. Според археолозите могат да се използват 50 % от останките.
Превод от немската Википедия [[1]]
