Авраам
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Според Библията, Авраам е първият от патриарсите на Израил, роден в Ур, по долното течение на р. Ефрат. (Когато се явил на деветдесет и девет годишния Аврам и сключил завет с него, Бог му казал, че отсега нататък ще се нарича Авраам, а жена му Сара ще се именува Сарра. Битие, 17)
Заедно с баща си Тара и племенника си Лот напуснал тогавашната Вавилонска империя и се заселил в Харан между реките Тигър и Ефрат (недалеч от днешната граница между Сирия и Турция). След смъртта на баща си по съвет на Господ Авраам продължил да странства. Насочил се на юг: преминал Ханаанската земя до Сихем, достигнал планината между Ветил и Гай и навлязъл в пустинята Негев. По това време Авраам и Лот притежавали вече големи стада добитък. Били сравнително богати, но богатство от такъв род било несигурно. За да поддържат добитъка си в добро състояние, двамата се нуждаели от просторни пасбища, а били и зависими от капризите на природата. Настанел ли глад, богатството им щяло да се стопи главоломно и точно такъв глад принудил Авраам (както по-късно и внука му Иаков) да се засели за известно време в Египет. Там той представил жена си Сара за своя сестра от страх, че фараонът ще я пожелае заради красотата й и ще го убие, за да му я отнеме. Фараонът наистина бил очарован от Сара, отвел я в дома си и в замяна дал на Авраам товар с добри и полезни неща. Но Бог наказал него и двора му с болести, фараонът разкрил измамата на Авраам, върнал му Сара и го отпратил.
По обратния път, близо до Ветил, Авраам казал на Лот, че общото им имущество е твърде голямо и
никоя земя не би могла да го приеме, без да възникнат раздори и вражди. Затова му предложил да се разделят и предоставил на Лот избора накъде да поеме. Лот се насочил към добре напояваната долина на река Йордан и се установил в Содом. Авраам, напътстван от обещанието на Бог да даде нему и на наследниците му цялата земя, която вижда във всички посоки на света, се заселил в Хеброн. Там добил известна власт и влияние и се намесил във войните между царете на изток и царете на запад (т.е. царете около Ефрат срещу царете около Мъртво море), полагайки основите на военната мощ на израилтяните.
До този момент Авраам нямал законен наследник, а само един роб, роден в неговия дом - Елиезер. Но Бог му се явил насън и му казал, че ще се сдобие с потомци и след четиристотин години те ще владеят всичките земи между Египет и Ефрат. Все още бездетна, Сара предложила на Авраам своята прислужница, египтянката Агар, която му родила син Измаил. След още тринайсет години Господ обещал на деветдесет и девет годишния Авраам да изпълни своя оброк и да го дари щедро със законно потомство, но при условие че всички мъжки чеда биват обрязвани като знак за този оброк. Веднъж по пладне трима мъже се явили пред Авраам, който си седял пред шатрата в дъбравата Мамре, и му известили, че Сара ще му роди син. Сара дочула това и се засмяла, защото отдавна вече не можела да има деца. Но тя наистина заченала и родила Исаак. По онова време Авраам отново бил напуснал Хеброн и живеел в Негев като заселник в земите на Авимелех, цар на Герар, където също представил Сара за своя сестра.
Бог наредил на Авраам да Му принесе в жертва любимия си син Исаак. Злочестият баща тъкмо се подготвял да изпълни дълга си, когато Ангел Господен му рекъл да не вдига ръка върху момчето, а да заколи един овен, оплел се с рогата си в близкия гъсталак. След като Авраам се завърнал в Хеброн заедно със семейството си, Сара умряла. Той я погребал в пещерата Махпела. По-късно синовете му Измаил и Исаак погребали и него там. След смъртта на Сара, Авраам се оженил отново - за Хетура, която му родила още шест сина. Последното му известно деяние било да намери съпруга за Исаак от отечеството си.
Авраам и неговите братя са родоначалници на по-голямата част от многобройния типаж в Стария Завет. А това са не само израилтяни, но и измаилтяни, мадиами, идумеи, амалики, моавити, амонити. Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., ни традицията е да се приема първото.
Авраам е първият от патриарсите на израилтяните, техният исторически отец. Основното му качество е бащинството, както и готовността да пожертва любимия си син. За разлика от мнозинството значими фигури в Стария Завет, той устоява на всички големи изпитания и умира неопетнен от каквото и да било отклонение от дълга и човечността.
В северното преддверие на катедралата в Шартр Авраам е изобразен с извърната настрани глава, загадъчен и благ, обгърнал с едната си ръка невръстния си син Исаак. В Средновековието "Лоно Авраамово" наричали част от отвъдния свят - мястото, където по-малко грешните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът "Лоно Авраамово" престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай. В "Ричард III" Шекспир казва, че там почиват синовете на Едуард. На Авраам (на име Ибрахим) е отредено достойно масто и в исляма.
Източници: Битие, 11-26, 28, 31, 50; Изход 3, 32, 33; Евангелие от Матей 1, 3, 22; Веангелие от Марк 12; Евангелие от Лука 13, 16, 19; Евангелие от Йоан 8
