CCD
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Charge-coupled Device (англ. уред със зарядна връзка) е един от видовете светoчувствителни матрици на един цифров снимков/видео апарат .
Разработен първоначално през 1968 от Уилям Бойл и Джордж Смит от лабораториите на Бел за съхранение на данни. През 1970 е усъвършенстван използвайки пропорционолстта на произвеждания сигнал с количеството светлина върху чипа. От 1983г. се използва в астрономията.
1) 
След осветяването, зарядиte (charge) се преместват свързано (coupled), електрод по електрод, докато не достигнат до изчитащия усилвател. Стойностите на зарядите на отделните точки (пиксели - от англ. picture elements) се записват последователно, въпреки че са възникнали едновременно.
2) 
В ляво чипа (TC245), в дясно малка част от светочувствителната матрица
3) 
Стойността на всяка точка (пиксел) означава заряда пропорционален на интезивността на светлината.
Повечето чипове за видео камери записват само с половин картина (англ. interlaced), т.е. първо нечетни редове на картината, след това четните и т.н. За снимачните камери се използва така наречения последователен преход (англ. progressive scan), при който редовете на картината се записват в естествената им последователност.
За предотвратяване на допълните заряди от осветяване има четири метода, които се опитват да решат тази задача: Пълна рамка (англ. Full-Frame- (FF) ),Предаване на рамката(англ. Frame-Transfer- (FT) ), Междуредово предаване (англ. Interline-Transfer- (IT)) и рамково-междуредово предаване (англ. Frame-Interline-Transfer-CCDs (FIT) ).
