4 Веста

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**4 Веста**
Откриване ^A

4 Веста заснет от телескопа Хъбъл през май 1996 г. от разстояние 177 милиона километра.
Открит от	Хайнрих Вилхелм Олберс
Дата	29 март 1807 г.
Предварително означение	^B
Категория	Основен пояс (Семейство Веста)
Орбитални параметри ^C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,089
Голяма полуос (a)	353 323 Gm (2,362 АЕ)
Перихелий (q)	321 956 Gm (2,152 АЕ)
Афелий (Q)	384 689 Gm (2,571 АЕ)
Орбитален период (P)	1325,768 дни (3,63 години)
Средна орбитална скорост	19,38 km/s
Инклинация (i)	7,133°
Дължина на възходящия възел (Ω)	103,936°
Параметър на перихелия (ω)	150,271°
Средна аномалия (M)	69,905°
Физически характеристики
Размери	468,3 km
Маса	2,701×10²⁰ kg
Плътност	5,0 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,30 m/s²
Втора космическа скорост	0,39 km/s
Период на въртене	0,2226 дни
Спектрален клас	V-клас астероид
Абсолютна величина	3,20
Албедо	0,423
Средна повърхностна температура	~162 K
редактиране

4 Веста е третият по големина астероид в основния пояс с размери приблизително 530 на 468 km. Открит е на 29 март 1807 г. от немския астроном Хайнрин Вилхелм Олберс и носи името на богинята на домашното огнище от римската митология Веста. Името е предложено от математика Карл Фридрих Гаус. До откриването на следващия астероид 5 Астрея минават 28 години.

[редактиране] Физически характеристики

Високото албедо го прави най-яркия астероид и единствения видим понякога с невъоръжено око.

В зората на Слънчевата система вътрешността на Веста вероятно е била разтопена, позволявайки диференциация на вътрешните слоеве. Кората му се състои от базалтови скали формирани под действието на вулканизъм в далечното минало на астероида, докато за вътрешността му се счита че се състои предимно от желязо и никел.

За скалистите и железните метеорити са счита че са остатъци от разрушени вследствие на сблъсъци тела от ранната Слънчева система подобни на Веста, като скалистите метеоирити са части от силикатната им кора, а железните — части от ядрата им.

Снимки на телескопа Хъбъл от 1996 г. разкриха обширен кратер на повърхността на астероида с диаметър от 430 km. За сблъсъка образувал кратера се смята че е породил и V-клас астероидите. През 2001 г. за астероида 1929 Кола беше установено че произхожда от вътрешността на кората на Веста, както и точното му местонахождение преди сблъсъка който го е изхвърлил на самостоятелна орбита.

Ефектът на Ярковски поражда разместване на орбитите на астероидите от семейство Веста. Някои от членовете се станали близкоземни астероиди като 9969 Браил, като някои от по-малките попадат на Земята като метеорити. За Веста се счита че е източник на ХЕД метеоритите.

НАСА планира да изпрати апарата Зора на орбита около Веста през периода 2010-2011 г.