Шафранка
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Шафранка | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Шафранката е силно разклонено тревисто едногодишно растение, подобно на магарешки трън, обикновено с много дълги остри бодили на листата. Растенията са от 30 до 150 см високи с кълбовидни цветни главички (капитули) и обикнвоено яркожълти, оранжеви или червени цветове, които цъфтят през юли. Всеки клон обикновено има от една до пет цветни главички, съдържащи 15 до 20 семена всяка. Шафранката има силен главен корен, който й дава възможност да оцелява в сухи климати, но растението е много чувствително към мраз от поникването до зрелостта.
В миналото шафранката е отглеждана заради цветовете си, използвани за оцветяване и овкусяване на храни и за производство на червени и жълти багрила, особено преди да се появят по-евтините анилинови багрила, както и в лекарства. През последните 50-ина години растението се отглежда главно заради растителното масло, което се получава от семената му.
Шафранковото масло е безвкусно и безцветно и хранително е близко до слънчогледовото масло. Използва се главно за готвене, в салати и за производство на маргарин. Може да се приема и като хранителна добавка.
Има два типа шафранка, които дават различни видове олио: единият е с високо съдържание на мононенаситена мастна киселина (олеинова киселина), а другият — с високо съдържание на полиненаситена мастна киселина (линолова киселина). Понастоящем преобладава пазарът на първият тип, който е с по-малко наситени и с повече мононенаситени мастни киселини от, например, зехтина, подходящ е за готвене и е по-полезен.
Шафранковото масло се използва също в живописта и бояджийството вместо безир (ленено масло), особено с бяло, тъй като няма жълтеникавият оттенък на безира.
Шафранката е една от най-старите култури, отглеждани от човека, но в наши дни е от второстепенно значение с годишно стопанско производство от около 600 000 т в повече от 60 страни по целия свят. Водещи производители са Индия, САЩ и Мексико, а Етиопия, Казахстан, Китай, Аржентина и Австралия произвеждат по-голямата част от остатъка.
Цветовете на шафранката понякога се използват като евтин заместител на шафрана. Семената й също се използват много често като алтернатива на слънчогледовото семе в хранилките за птици, тъй като катериците не го обичат.
