Червен гигант

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Червените гиганти и свръхгиганти са звезди от ниските спектрални класове с висока светимост.

Съдържание

1 Наблюдаеми характеристики на червените гиганти
2 Произхождение и строеж на червените гиганти
- 2.1 "Млади" и "стари" червени гиганти
3 Червените гиганти в
4 Виж още

[редактиране] Наблюдаеми характеристики на червените гиганти

Към червените гиганти се отнасят звезди със спектрален клас K или M и клас на светимости III или I съответствено, тоест с абсолютни звездни величини $0^m \ge M_V \ge -3^m$ при червените гиганти и $M V < - 3 m$ при червените свръхгиганти. Температурата излъчана от повърхността (фотосферата) на червените гиганти е сравнително ниска ( $T_{ph} \approx 3000 - 5000K$ ) и, съответствено, потокът енергия от единица излъчваща площ е малък — в 2-10 пъти по-малко, от колкото при Слънцето. Обаче, светимостта на тези звезди може да достигне $105 - 10 6 L S o l$ , тъй като червените гиганти и свръхгигант имат много големи радиуси. Характерните радиуси на червените гиганти и свръхгиганти са — от 100 до 800 слънчеви радиуси.

Спектрите на Червените гиганти се характеризират от наличието на молекулярни полосни погълщания, максимално излъчване имат червените и инфрачервените области на спектъра.

[редактиране] Произхождение и строеж на червените гиганти

[редактиране] "Млади" и "стари" червени гиганти

Звездите в процеса на своята еволюция могат да достигнат до ниските спектрални класове с висока светимост на два етапа от своето развитие: на стадий "звездообразование" и късните стадии на еволюцията. Стадият, към който младите звезди се наблюдават като червени гиганти, зависи от тяхната маса — този етап продължава от ~ 10³ години за масивните звезди с маси ${\mathfrak M} \approx 10 {\mathfrak M}_{Sol}$ и до ~ 10⁸ години за маломассивните звезди с ${\mathfrak M} \approx 0,5 {\mathfrak M}_{Sol}$ . В това време звездата излъчва за сметка на гравитационната си енергия, отделяща се при свиването. По време на свиването температурата на поверхността на тези звезди расте, но, вследствие от умяляването на размера и площа на излъчващата повърхност, намалява светимостта. В крайния цикъл, в тяхните ядра се започва термоядерено синтез на хелий от водород, и младата звезда излиза на главната последователност.

На късните етапи от еволюцията на звездите, след изгарянето на водорода в техните ядра, звездите излизат от главнната последователност и се переместват в областта на червените гиганти и свръхгиганти диаграма на Херцшпрунг-Ръсел: този етап продължава ~ 10% от времето на "активният" живот на звездата, тоест етапите на тяхната еволюция, в хода на които в звездните недрах произхождат реакции на нуклеосинтез. Звездите от главната последователност с маси ${\mathfrak M} \le 10 {\mathfrak M}_{Sol}$ се превръщат отначало в червени гиганти, а след това в червени свръхгиганти; звезди с маси ${\mathfrak M} > 10 {\mathfrak M}_{Sol}$ — непосредствено в червени свръхгиганти.

В съвременната астрофизика термина червен гигант се отнася, към такива звездам, които са излезли от главната последователност; млади звезды, не влезли в главната последователност, обобщено се наричат протозвездами или по конкретен тип, например, звезда от типа T Телец.

[редактиране] Червените гиганти в

В комиксите за Супермен, избухналата планета Криптон става червен гигант.
Според Внукът на магьосника, първата книга на К.С.Люис Хрониките на Нарния, бялата магьосница Джадис идва от прокълнат свят наречен Карн. Слънцето в Карн е червено, студено, и много по-голямо от нашето Слънце, също като червените гиганти в нашата вселена.