Цезарион

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Птолемей XV Филопатор Филометор Цезар, наречен Цезарион (малък Цезар) (23 юни 47 г. - август 30 г. пр.н.е.), е последният фараон от династията на Птолемеите. Той е царувал от 2 септември 44 г. до август 30 г. пр.н.е. Цезарион е син на римския владетел Юлий Цезар и Клеопатра VII. Той е бил обявен от майка си за неин съвладетел, когато бил тригодишен. Цезарион явно е бил фараон само номинално. Целта на Клеопатра е била той да наследи баща си като владетел на Рим. Когато племенникът и приемен син на Цезар Октавиан напада Египет през 30 г. пр. Хр., Клеопатра изпраща Цезарион в пристанището Береникия, за да го спаси. Римляните обаче успели да го примамят да се върне в Александрия и да го заловят. Клеопатра се самоубива, когато войските на Октавиан навлизат в столицата й. Римският пълководец трябвало да реши какво да прави с пленения непълнолетен фараон. Тъй като се опасявал, че "прекалено много Цезари" биха застрашили амбициите му да наследи приемния му баща, той решил некръвният му брат да бъде убит. Според трацидионната хронологична система на Египет, Октавиан поема управлението на страната от 30 г. пр.н.е.. Той се води като фараон и наследник на Цезарион. Съдбата на последния владетел на Египет от елинистичната династия на Птолемеите е възпята в стихотворение на гръцкия поет и Нобелов лауреат по литература Константинос Кавафис, написано през 1918 г.