Химен

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изглед на женските полови органи с видим химен

Хименът (латински: hymen) е тънка ципа, стесняваща входа на влагалището при девствени момичета и жени. Той е гънка на влагалищната мукоза, която покрива входа на влагалището, без да го затваря напълно. Отделя се от малките лабии (labia pudendi minora) със sulcus nympho-hymenalis. Обикновено има едно отверстие. Различават се повече от 20 форми на химена, но по-често срещаните са :

Hymen annularis - пръстеновиден химен - хименалният отвор е разположен почти централно
Hymen semilunaris - полулунен химен - хименалният отвор лежи по-високо, така че долният ръб на химена е по-високо. Много честа форма.
Hymen falciformis - сърповиден химен - липсва вентралната част на химена, така че хименалното отвърстие има формата на сърп.
Hymen fimbriatus - краищата на химена са назъбени. Тази форма на химена има важно практическо значение, тъй като може да даде повод да се допусне неправилно станала дефлорация
Hymen bifenestratus (septus) - хименът има два отвора, разделени най-често с разположена вертикално преградка
Hymen cribriformis - решетъчен химен - има множество малки отворчета. Обикновено се налага разсичане на преградата.

Обикновено при първия полов акт хименът се разкъсва до основата на едно или няколко места. Когато хименът е много месест (hymen carnosus), той може да затрудни половия акт и при разкъсване да се получи по-силно кръвотечение. Когато е назъбен или широк и ненормално разтеглив, хименът може да не се разкъса при сношението. При първото раждане хименът се разкъсва така, че остават малки остатъци (carunculae hymenales s. myrtifermes).

От задното съединение на малките лабии до основата на химена се намира малка ямка, наречена ладийна ямка (fossa navicularis)