Хекатонхейри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хекатонхейри (от гр. Έκατονχειρες — сторъки) в древногръцката митология са трима великани с по сто ръце и петдесет глави (Гий, Кот и Бриарей). Синове са на Уран и Гея. Били затворени в недрата на земята от баща си Уран, но Зевс ги освобождава и призовава да се включат в борбата с титаните. Благодарение на тях, десетилетната война завършва. След победата на Олимпийските богове, хекатонхейрите станали стражи на вратата на Тартар, където били заточени победените Титани.