Хариет Бичер Стоу
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хариет Бичер Стоу американска писателка |
|
 |
|
| Родена: | 14 юни 1811 Личфийлд, Кънектикът |
|---|---|
| Починала: | 1 юли 1896 Хартфорд, САЩ |
Хариет Бичер Стоу (1811–1896) е американска писателка, най-известна с романа си против робството на чернокожото население в Америка – „Чичо Томовата колиба“ (1851-52). Стоу написва този роман като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който оказващите помощ на избягал роб се считат за престъпници. Чичо Том от романа е купуван и продаван три пъти и накрая е пребит до смърт от последния си собственик. Романът веднага става бестселър. Превежда се на 37 езика и само за пет години се продават половин милион бройки.
Хариет Бичер Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка й, родила осем деца – шест момчета и две момичета, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра й, тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.
Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география. Литературната й кариера започва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата й книга, „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843.
През 1836 се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга й е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн. През 1850 г. Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. Моментът съвпада с лична трагедия за Стоу – смъртта на едно от децата й от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог. Книгата е публикувана първо на части в „Национална ера“ – вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Историята, разказана в него, е отчасти базирана на истински случай, за който, както и за други подобни, Хариет Бичер Стоу е знаела. Но при писането на романа, тя наистина изпада в някакво състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам историята, Бог сам я пишеше“, разказва Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.
По ирония на съдбата, Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война. Тя дори не пише открито против системата на робството, а още по-малко – срещу плантаторите от южните щати, където е разпространено използването на роби. Самата тя има лични познати сред робовладелците от южните щати и ги изобразява в благоприятна светлина. Господарите на чичо Том, например, които са южняци, се отнасят добре с него, а злодеят господар е северняк. Хариет Бичер Стоу разглежда робството не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействатa и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Всъщност книгата й е имала за цел да помири Севера и Юга, но, разбунвайки духовете, наистина става един от поводите за започване на Гражданската война (1861–1865), с която се премахва – поне на хартия – робството на чернокожото население в Америка.
Популярността на Стоу й проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу-сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие.
И към романа „Чичо Томовата колиба“ са отправени нападки за достоверност – и то в собствената й родина. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници. След това написва още един роман срещу робството „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето й се влошава. През 1888, две години след смъртта на съпруга си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 умира в Хартфорд, Кънектикът.
