Френска февруарска революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предлага се тази статия да се обедини със статията Френска революция (1848).

През февруари 1848 г. във Франция избухва народно въстание, което унищожава монархията и води до създаването на Втората република. Повод за революционния взрив в обществото става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг.

Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа.

На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър председателя Гизо, но вълненията не спират.

През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества.

На 24 февруари крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия.

На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 ч - до 10 часа продължителност за Париж и до 11 часа за провинцията.

На 4 март е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. В резултат на това са на 23 април са проведени избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците.

На 4 май 1848 г. Учредителното събрание започва своята първа сесия.

На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата на Учредителното събрание. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците.

На 4 ноември е приета Конституция на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента на републиката.

На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт - племенник на Наполеон I Бонапарт.

На 13 май 1849 г. се произвеждат законодателни избори, спечелени от т. нар. Партия на реда. След изборите правителството и президентът, с помощта на парламента, овладяват положението и успяват да ликвидират анархията в страната.