Трудова повинност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трудовата повинност в България е въведена на 14 юни 1920 от правителството на Александър Стамболийски, след като Ньойския договор значително ограничава числеността на Българската армия. Всички мъже и жени в определена възраст са задължени да работят определен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Пръв директор на Трудова повинност става о.з. генерал Иван Русев, по-късно вътрешен министър при Александър Цанков.

Създаването на Трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради ограничаването на човешките права, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудова повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия.

След падането на правителството на Стамболийски обхватът на Трудовата повинност е ограничен и по-късно тя е трансформирана в Строителни войски, които продължават да съществуват до 2000.