Скенер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скенерът е устройство, което въвежда определен вид графична информация в компютър. Обикновено с думата скенер се означава устройство за въвеждане на хартиени документи и снимки, но има и други видове скенери:

• биометричен скенер
• четец на ивичест код

Скенерите за документи биват четири вида:

• барабанни
• скенери с подвижна сканираща глава — (най-разпространените)
• ръчни
• комбинирани - с принтер (скенер — принтер — копирна машина).

При барабанните скенери документът се слага върху барабан (ролка), който при сканирането се завърта и придвижва изображенито пред сканиращата глава.

При скенерите с подвижна глава документа се слага върху равна прозрачна повърхност и се затиска с капак, след което при самото сканиране главата заедно със своето осветление се придвижва и сканира документа.

При ръчните скенери се придвижва самото устройство върху документа.

При комбинираните с принтер скенери има отделни тави за документи и за хартия.

Повечето съвременни скенери имат като опция приставки за сканиране на диапозитиви.

Скенерът е устройство за заснемане на нещо,което след това да бъде използвано. В контекста на това описание заснеманите обекти са изображения - фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти. Основният принцип на скенера е подобен на системата на факса с изключение на това, че скенерът интегрира предавател и приемник в едно устройство, докато при факс апарата предавателят и приемникът може да се намират на срещуположни страни на планетата.

           Първите скенери са получавали и обработвали оригинали, като почти едновременно са ги възпроизвеждали върху филм. При съвременните настолни скенери обработката се извършва от РС, а приемникът обикновено е принтер или някакъв вид електронна медия.
         Оспорваният баща на скенерите е шотландския физик и часовникар Александър Бейн (1818-1903г.).

През 1843г. Бейн предложил система за фототелеграф въз основа на откритието на френския физик Едмон Бекерел, направено няколко години по-рано. Бекерел открил, че когато две метални части се потопят в електролит, при осветяването на единия метал в системата се създава електрически товар. Той не могъл да се досети за практическото приложение на откритието си. Бейн обаче предположил, че това може да позволи предаването на метални знаци по химически начин. По-късно неговият предаващ апарат използвал детектор, монтиран на края на махало, кого се люлее пред обекта и го сканира линия след линия. При преминаването на детектора пред мастилена област, електрическият сигнал, който той излъчвал, се различавал от този над местата без мастило. Този сигнал съдържал изходното изображение раздробено на малки порции за предаване. Сигналите се предавали по телеграфна жица до приемащото устройство, кого ги прилагало върху химизирана хартия, за да възстанови изображението. Проблемът със синхронизирането на двете устройства бил решен с използването на големи метрономи, настроени с един и същи период. През 1856г. италианецът Джовани Казели изработил гигантски вариант на факс апарата на Бейн, наречен Пантелеграф. Четири години по-късно Казели го използвал за предаването на първия междуградски факс между Париж и Амиен - впечатляващо разстояние от 70 мили, но за това му били нужни осем-футови ма