Светът като воля и представа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Светът като воля и представа е централното философско произведение на Артур Шопенхауер. Първото издание излиза в малък тираж през 1818 г. Най-силно влияние над произведението имат Кант, будизмът и индийската философия (специално ведантизмът).
Шопенхауер развива тезата, че волята (Кантовото "нещо в себе си") е онтологическата основа на света и е разпределена на различни степени във всичко живо и неживо - човекът, животните, минералите, природните закони. Представата (или Кантовото "явление")е само нейно отражение и има илюзорен характер (като древноиндийската "Маия" - материята, от която е създаден светът). Волята се характеризира с хаотичен стремеж към обекти. Тя е сляпа и ирационална, а разумът е неин инструмент за задоволяване на желанията й. Според философа оттам произтичат всички страдания в света (както се твърди и в религиозното учение будизъм)- човекът винаги желае нещо,и когато дори и най-малкото желание остане незадоволено, започва да страда.
Изходът от това положение според Шопенхауер е:
- да осъзнаем, че Аз-ът е илюзия, и всички ние сме едно цяло във волята сама по себе си
- аскетизъм - да се лишим от каквито и да е удоволствия и да не желаем нищо
- етика на състраданието- да чувстваме чуждата болка като своя.
Когато всеки Аз бъде напълно заличен, завършва книгата си Шопенхауер, от нашия свят не остава нищо, волята се затваря в себе си и повече няма желания. Това състояние могат да обяснят само мистиците.
