Превала
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За прохода между планините Рила и Пирин вижте Превала (проход).
Тази статия се нуждае от подобрение.
Превала е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.
| Превала | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Монтана |
| Община: | Чипровци |
| Население: | 585 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 470 м |
| Пощ. код: | 3457 |
| Тел. код: | 09553 |
| Геогр. положение: | 43° 28' сев. ш. 22° 52' изт. д. |
| МПС код: | М |
| Кмет или наместник | |
| Петко Петков | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Превала е разположено в рядко населен планински район, в източната част на Салашко-Превалското понижение, съставляващо географската граница между северозападната част на Предбалкана и западния дял на Стара планина.
От северната му страна се издига Широка планина с най-висок връх Типчен (н.в. 941 м.), а от юг — разклонението на главното старопланинско било Язова планина (най висок връх Забръц (Горно Язово) — н.в. 1573 м.) На няколко километра южно от връх Забръц, е главното било на Стара планина (Чипровска планина), по което минава държавната граница с Република Сърбия.
Климатът е умерено континентален, в по-високите части на района - планински. Предвид планинския характер на местността температурите са по-ниски от средните за Северозападна България, а валежите през цялата година са по обилни.
Промишленост в района няма. Туристическите услуги не са развити, с изключение на ловния туризъм. В Язова планина е изградена държавна дивечовъдна станция, в която се развъждат основно елени, сърни и диви свине.
Населението е почтти изцяло българско с източноправославно вероизповедание. Преобладаващата част от него е в пенсионна възраст и се препитава със селскостопански труд и дърводобив.
[редактиране] История
[редактиране] Културни и природни забележителности
Село Превала е разположено в най-високата част на долината Огоза, в рядко населен планински район. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина — най висок връх Типчен — н.в. 941 м.) от север и западния дял на Стара планина (Язова планина — най висок връх Забръц (Горно Язово) — н.в. 1573 м.) от юг. Малка седловина свързва вр. Забръц с главното било на Стара планина (вр. Мартинова чука - 2026 м. н.в.) Непосредствено до вр. Мартинова чука се намира и вр. Миджур 2168 м. н.в., който е най-високия връх в Западна Стара планина. С изключение на най-високите алпийски части планините около с. Превала са обрасли с гъсти букови и иглолистни гори, които се обитават от сърни, елени, диви свине, вълци, чакали, диви котки, глухари, царски орли, ловни соколи и др. Язова планина е богата на води, в нея са и изворите на река Огоста. Северно от с. Превала се издига Широка планина, която е карстов район с дължина около 25 км. и ширината около 15 километра. В планината се намира най-източната част на белоградчишките скали, както и десетки пещери, пропасти и подземни реки. Скалиста и обрасла с гъсти гори планината е трудно достъпна. И Широка планина и Язова планина не са населени. Туристически хижи в тях няма, което ги прави неподходящи за масов туризъм. Тъй като десетилетия наред районът е бил обявен за гранична зона, свободния достъп до него е бил ограничаван. Това, както и липсата на туристическа инфраструктура е основната причина природата в района да се съхрани сравнително непокътната. Макар и в лошо състояние, в с. Превала са запазени няколко стари къщи, с оригинална архитектура типична за северозападния район на България. И до днес край река Превалска Огоста работи една от някога многобройните воденици. В околността са открити множество останки от древни крепости и неолитни селища, повечето от които не са проучени. В много от десетките пещери и подземни пропасти в района все още не е прониквано. Сред изследваните пещери най-популярна е „Мишин камък“ с дължина 695 м., както и пропастната пещера „Плешовска дупка“ с дълбочина 102 м.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Галерия
къща в Превала
пещера под селото на десния бряг на Огоста
[редактиране] Външни препратки
