Питър Грийнауей
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Питър Грийнауей британски филмов режисьор и художник |
|
 |
|
| Роден: | 5 април 1942 Нюпорт, Уелс |
|---|---|
Питър Грийнауей е британски филмов режисьор с образование на художник, известен с филмите и изложбите си.
[редактиране] Биография
Грийнауей е роден в Нюпорт в Уелс (майка му е уелска), но израства в Англия. Семейството напуска Уелс, когато той е на три години и се мести в Есекс. Още в ранните си години той решава, че иска да стане художник. Развива интерес към европейското кино, насочен към филмите на Антониони, Бергман, Годар, Пазолини и Рене.
През 1962 г. влиза в Уолтъмстоуския колеж по изкуство, където сред колегите му е музикантът Иън Дъри (комуто по-късно Грийнауей дава роля в „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник“). Грийнауей прекарва следващите три години там, а още когато пристига прави първия си филм „Death of sentiment“ за гробищен инвентар, кръстове, летящи ангели, типография върху надгробни камъни, който е сниман в четири големи лондонски гробища. През 1965 г. започва работа в Централната служба за информация, където остава през следващите 15 години като филмов редактор и по-късно режисьор. През 1966 г. прави филм, наречен „Влак“, съставен от снимки на последния парен влак, пристигащ на гара Уотърлоу (непосредствено зад Централната служба за информация), структурирани в абстрактeн Ман Рей ballet mécanique, всички монтирани върху musique concrète озвучаване. Той прави през 1966 г. също така и филм, наречен „Дърво“, в който въпросното дърво е заобиколено от бетон до Роял Фестивал Хол на Саут Банк в Лондон. През 70-те години Питър Грийнауей става много по-сериозен в правенето на филми. През 1978 г. той прави „Vertical Features Remake“ и A Walk Through H. Първият е изследване на аритметичната структура, а вторият — пътуване през различни карти.
Отличителна черта на много от филмите на Грийнауей е силното влияние на ренесансовата и особено фламандската живопис в композицията на сцените и осветлението със своя контраст на костюми и натурализирана голота, природа и архитектура, мебели и хора, сексуално удоволствие и болезнена смърт.
Грийнауей често работи с композитора Майкъл Наймън, който е известен с озвучаването на филми като „Договорът на чертожника“, „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник“, „Книгите на Просперо“.
През 1980 г. Грийнауей завършва „The Falls“ — гигантска, фантастична, абсурдистка енциклопедия от материали, свързани с летенето, всички свързани с 92 жертви на Непознато Стихийно Събитие (Violent Unknown Event). През 80-те излизат някои от най-добрите филми на Грийнауей „Договорът на чертожника“ през 1982, „A Zed & Two Noughts“ през 1985, „The Belly of an Architect“ през 1987, „Drowning by Numbers“ през 1988 и най-успешния (за масовите предпочитания) филм през 1989, „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник“. През 1989 г. той също со сътрудничи с художника Том Филипс в телевизионната мини-серия, драматизираща първите няколко части на „Ад“ Данте. През 90-те идват визуално ефектния „Книгите на Просперо“ през 1991, спорният „Детето на Макон“ през 1993, „Записки под възглавката“ през 1996 и „8½ жени“ през 1999 г.
Грийнауей работи върху амбициозен филмов проект — „Куфарите на Тълс Лупър“, мултимедийна екстраваганца, използваща иновативни филмови техники.
Грийнауей преподава кинонауки в Европейското висше училище в Заас-Фее, Швейцария, където води интензивни летни семинари. През 2002 г. получава почетен докторат от Департамента по медия и комуникации.
Той има принос също в „Погледи към Европа“, сбирка от кратки филми от различни режисьори из Европейския съюз. Неговият филм за Великобритания се нарича „Европейският душ“. През ранната 2005 г. беше обявено, че той прави филм за холандския художник Рембранд ван Рейн, който ще излезе през 2006 г. Филмът е озаглавен „Nightwatching“.
