Павзаний

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За древногръцкия пълководец със същото име вижте Павзаний (пълководец)

Павзаний древногръцки писател
Роден:	115 Магнезия, Гърция
Починал:	180 ?

Павзаний (гръцки Παυσανίας) е древногръцки писател и пътешественик, автор на първия "пътеводител" в историята на човечеството. Основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция.

[редактиране] Биография и творчество

Павзаний е роден в епохата, в която властва така наречения Римски мир. Гражданските войни между могъщите мъже и прославени военачалници на Рим за овладяване на гражданската и военна власт отдавна са прекратени. Последното стълкновение при Акциум (2 септември 31г. пр. н.е.) между Гай Октавиан и Марк Антоний дава окончателния край на междуособици, довели до множество жертви и разруха, а последните две от тези междуособни сражения се разиграват на елинска земя, която от 146г. пр. Хр. е част от Римската империя. Победителят при Акциум, Октавиан Август, управлявал като абсолютен монарх чак до смъртта си в 14 г. от н.е., постепенно съсредоточава в ръцете си цялата власт и по този начин формира познатата и до ден днешен римска политическа система, начело на която стои човекът, отговорен за всички вътрешни и външни дела на държавата – императорът.

През I в. от н.е. границите на империята достигат на север до Рейн и Дунав, на запад до Атлантическия океан, на изток до р.Ефрат, а на юг обхващат на практика цяла Северна Африка дълбоко на юг, до пустинята, и цял Египет. Тази огромна територия се нарича Limes Romana. През 20-те години на II в. необятната римска държава успява да привлече към себе си Британия, Дакия (северно от р.Дунав, днешна Румъния), Месопотамия (днешен Ирак) и стига далеч - до бреговете на Каспийско море.

С тези граници римската завоевателна политика достига своя предел. Оттук насетне целта на римските легиони е да бранят и пазят границите на империята, докато във вътрешността на страната се възцарява мир (pax Romana), който спомага за развитието не само на търговията, но и за разцвета на духовния живот, науките и изкуствата.

В тези щастливи години, когато всеки е бил свободен да пътува до всяко място на империята, където пожелае, живее и Павзаний. Роден е около 110 година сл.Хр., когато на власт е император Траян (98 - 117), по всяка вероятност в Магнезия, на река Ермос, която тече в северните подножия на Сипилон, планина в Лидия на Мала Азия. Потеклото на Павзаний не е гръцко. Той произхожда от богатото семейство на консервативни местни велможи, които съхраняват и поддържат добри връзки с областните римски управници. Семейството на Павзаний се грижи сериозно за неговото образование – да научи правилно и изчерпателно атическия диалект и да се запознае в дълбочина с образците на гръцката поезия, философия и история. Като разполага вероятно с една щатна длъжност в Пергамската библиотека и най-вече с икономическата независимост, осигурена му от семейни средства, Павзаний още като младеж предприема множество пътувания в Египет, Сирия, Палестина, в Рим и други части на Италия, а също и в Южна Македония и Тесалия. Южна Елада безспорно той ще посети много пъти, когато го обзема идеята за написването на Периегезиса, където той впряга цялото свое вдъхновение и ентусиазъм, за да опише всички древни места с техните безбройни храмове и уважавани светилища, древните култове и вярвания, историческите паметници и народните предания, към които Павзаний таи голяма слабост.

Павзаний обикаля и описва, без да се интересува обаче обстойно от художествената стойност на огромния брой статуи, издигнати на обществени места или в храмовете, без да го запленяват обилно украсените светилища, богати със своята архитектурна украса, нито пък творбите на прославени художници от древността, които той вижда и които са оцелели векове наред до негово време с неизбледнели върху външните стени на стоите бои.

С тези сведения Павзаний се превръща за следващите поколения както в богат извор на познания по митология, политическа история и народна култура, така и в точен наръчник по антична топография за бъдещите археологически проучвания – особено когато започват разкопките в Керамейк и Дипилон (1874 г.), в древна Олимпия (1875 г.), в акропола на Микена (1876 г.), в Орхомен в Беотия (1880 г.), в Асклепейона на Епидавър (1881 г.), в Елевзина (1882 г.), на Атинския Акропол и Тиринт (1884 г.), в Мантинея (1887 г.), в Делфи (1892 г.) и на много други места.

Атина Павзаний вероятно посещава около 145 г. сл.Хр. (15 години по-рано градът е посетен за трети път от император Адриан, който освещава храма на Зевс Олимпийски, построен с негови лични средства). Той слиза на суша на пристанището на Зеа (днешното Πασαλιμάνι) и започва своята обиколка от Пирея. След като разглежда забележителностите на Фалирон и пристанището около днешния полуостров Свети Козма (Κωλιάς άκρα), той се отправя към Пирея, откъдето, като върви по пътя за Атина покрай Голямата стена, достига до Дипилон и оттук продължава към Агората. Сведенията му за обществените постройки и храмове са ценен извор за американските археолози, които организират разкопките на цялата тази местност.

Преминавайки източно от Агората и северно от хълма на Акропола, Павзаний достига до мястото на Олимпейона и изразява възхищението си от Панатенейския Стадион, наскоро построен от Ирод Атик, един от най-богатите атиняни, който е бил на голяма почит в Атина и е бил обявен за “пръв сред елините”, а в Рим, през 143 г. става и консул.

Като напуска този район, Павзаний приближава Акропола от южната му страна, където споменава за теменоса и театъра на Дионис, западно от храма на Асклепий, а оттук се качва към Пропилеите, за да влезе в самия Акропол. Този регион е място за поклонение за периегета. Тук той описва с най-големи подробности впечатленията си от всеки храм и всяко оброчно място, без да забравя свещените церемонии, които се извършват тук, а после, слизайки от Акропола, разказва и за Ареопага.

След тази обиколка Павзаний посещава различни деми в областта Атика, между които Маратон, Браурон, Рамнунт и околностите на град Ороп.

След като посещава Саламин, поема по Свещения път (Ιερά Οδός) и достига до Елевзина. След като Павзаний дава подробно описание на храмовете и паметниците в Мегара, пътят го завежда към Истмос на Коринт и в областта на коринтийците, за които той отваря дума във втората книга от своето “Пътешествие из Елада”, Κορινθιακά.

Така наречената книга "Αττικά" (Атика) Павзаний публикува около 150 година от н.е. Обиколката си в Арголида и Коринт той осъществява през 155 г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на Лакония и Месена. Вероятно "Κορινθιακά" (Коринт), "Λακωνικά"(Лакония) и "Μεσσηνιακά" (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише "Ηλιακά" (в 2 книги), "Αχαϊκά" (Ахея) и "Αρκαδικά" (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на Марк Аврелий (161 – 180 г. от н.е.). Павзаний умира през 180 г. или една-две години по-късно. При все това не успява да издаде като едно цяло труда на своя живот – по-вероятно това прави някой от неговото приятелско обкръжение по време на управлението на император Комод (180 – 193 г. от.н.е.).

Макар че Ελλάδος Περιήγησις няма голяма литературна стойност и стегнатият и изкуствен стил на Павзаний се различава доста от изящността на класическите образци, информацията, събрана в тези десет книги, е един неизчерпаем извор за неизброимото архитектурно богатство на Елада от онова време, ценен извор и за последвалите исторически и археологически проучвания на региона.