Отглеждане на слънчоглед
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Избор на поле за отглеждане
При избора на поле следва да се изхожда от изискванията на културата към предшественика и необходимостта от спазване на фитосанитарни мерки.
Тъй като слънчогледът се напада от редица болести, които се разпространяват чрез растителните остатъци и почвата (склеротиния, фома, фомопсис, алтернария), а също така и от паразитния плевел синя китка, той не бива да се засява на същото поле най-малко 5 години. Поради това, че гостоприемници на част от тези болести са бобовите култури и рапицата, тези култури са неподходящи предшественици на слънчогледа. Неподходящи предшественици са и културите, които подобно на слънчогледа изсушават почвата, като захарно цвекло, сорго и някои други.
Отлични предшественици на слънчогледа са зърнено-житните култури, които се отглеждат на слята повърхност, а средно подходящи са царевицата за силаж и за зърно (но не късни хибриди) и др.
Следователно, слънчогледът следва да се отглежда в 6-полни сеитбообращения, в които да заема само едно поле и да идва след зърнено-житни със слята повърхност — пшеница, ечемик, тритикале, овес и др.
[редактиране] Обработка на почвата
Системата включва основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата. Тъй като слънчогледът най-често се отглежда след зърнено-житни със слята повърхност, ще бъде разгледан именно този вариант.
- Основна обработка на почвата — предпочита се оранта, но отлични резултати се получават и при прилагане на плоскорезна безобръщателна обработка. Подходящата дълбочина е 22–25 см, а оптимален срок на извършването й е август — септември. При лятна дълбока оран се препоръчва едно дискуване през ноември за почистването й от самосевки и плевели и за подравняване на полето от разори и гребени.
- Предсеитбени обработки — най-често това са 1–3 култивирания с брануване, които следва да се съчетаят по време с внасянето на торове и хербициди.
- Вегетационни обработки — прилагат се когато се цели намаляване или изключване на употребата на хербициди. За целта се използват 1–2 култивирания с комбиниране на едностранни и двустранни култиваторни лапи. Когато отглеждането на слънчогледа става при поливни условия се прилага и набраздяване на междуредието.
[редактиране] Торене
Реакцията на слънчогледа към минерално торене е значително по-добра, отколкото към торене с оборски тор.
[редактиране] Торене с азот
- Нужди. При оптимално торене на културите в сеитбообращението, слънчогледът реагира слабо на азотно торене и задоволява до голяма степен своите нужди от акумулацията на азот в по-дълбоките почвени слоеве.
- Срок и норма. При по-бедни почви се налага внасяне на 6–8 кг/дка N, като предсеитбено торене. В останалите случаи следва да се предпочита внасянето на азот да става преди основната оран или предшественика да бъде оптимално торен с този макроелемент.
- Начин на внасяне. Най-разпространен е разпръснатия начин на повърхностно торене, след което торът се инкорпорира в почвата с последващата го обработка. При използване на комбинирани сеялки внасянето на азота става заедно със сеитбата, дълбочинно.
[редактиране] Торене с фосфор
- Нужди. Реакцията на слънчогледа към торене с фосфор е много добра и се проявява в увеличаване на добива и подобряване на качеството му.
- Срок и норми. Внасянето на фосфора става преди основната оран, а оптималната норма е 8–12 кг/дка Р2О5.
- Начин на внасяне. Най-разпространеният начин е повърхностно разпръскване на тора с торосеялка.
[редактиране] Торене с калий
Счита се, че почвите в България са добре запасени с този макроелемент и, с малки изключения, не се налага калиево торене.
[редактиране] Торене с листни торове
Високо продуктивните посеви от слънчоглед реагират положително на широка гама листни торове, които следва да се внасят през периода бутонизация — цъфтеж. Най-лесно това става с летателна техника.
[редактиране] Сеитба
- Избор и подготовка на семената. За сеитба се препоръчва използването на качествен посевен материал от хетерозисни хибриди. Семената следва да са произведени от специализиран семепроизводител, да са изравнени във фракция и да са преминали контрол на Семеконтролна инспекция, което се удостоверява със свидетелство. Преди сеитбата семената се обеззаразяват срещу болести (когато хибридът е чувствителен) и неприятели.
- Срок. Оптималният срок за сеитба на слънчоглед в Южна България е 25 март — 10 април, а в Северна България е 5–20 април. Културата е сравнително толерантна към известно закъсняване със срока на сеитба.
- Начин на сеитба. Културата се засява на редове, с междуредово разстояние 70 см. Оптималната гъстота на посева е 5500 раст./дка за масления слънчоглед и 3500–4000 раст./дка за слънчогледа за семки. При използване на вегетационни окопавания в междуредието се препоръчва завишаване на посевната норма до 15 %. Дълбочината на сеитба е 7 см и може да бъде завишена при по-късен срок на сеитба или продължително засушаване през пролетта.
[редактиране] Растителна защита
[редактиране] Борба с плевелите
Спазването на сеитбооборота и правилната обработка на почвата е основен фактор за контрол върху заплевеляването.
Химическата борба с плевелите се води с хербициди. Оптималната схема за водене на такава борба при засушливите условия на България е предсеитбено третиране на полето и инкорпориране на противожитен хербицид и третиране след сеитбата преди поникването с противошироколистен хербицид.
В редица случаи се прилага само механична (чрез обработка на почвата) борба с плевелите. Тя трябва да започне 2–3 дни след сеитбата, преди поникването, когато да се извърши едно брануване на посева с лека плевелна брана. През вегетацията се извършват 1–2 обработки на междуредията с култиватори.
Специфичен плевел е паразитът синя китка. Успешна борба може да се води единствено чрез засяване на устойчиви сортове и хибриди.
[редактиране] Борба с болестите
Основният начин за най-опасните болести е агротехническият — спазване на правилен сеитбооборот. Борбата с маната се води или чрез създаване на устойчиви сортове и хибриди или чрез третиране на семената с фунгицид.
[редактиране] Борба с неприятелите
Слънчогледът се напада от множество неприятели, но от най-голяма важност са хоботниците, появяващи се към поникване на културата. Борбата с тях се извежда чрез третиране на семената с инсектицид или площно третиране на посева. Борбата със слънчогледовия молец се решава със сеитба единствено на генотипове с панцерен слой на шлюпката. Появата на многоядни неприятели преполага незабавно третиране на посева с летателна техника с подходящ инсектицид.
[редактиране] Грижи през вегетацията и прибиране
- Борба с почвената кора може да се наложи при обилни валежи след сеитбата и преди поникване на културата. Извършва се с лека плевелна брана.
- Грижи за опрашването. Тъй като слънчогледът е кръстосаноопрашващо се растение, липсата на пчели може значително да намали броя на опрашените цветове, респ. добива на културата. Нормата е 10–15 кошера за 100 дка и тази норма следва да се следи за посеви, отдалечени от населени места.
- Поливане. При продължително засушаване напояването е практика с висок ефект върху добива. Предпочита се гравитачното напояване (по бразди). Когато културата се засява на поливни площи, всички практики около сеитбата следва да бъдат съобразени с напояването — посока на редовете, наклон и пр. Най-често е достатъчна една поливка с норма 70 м3/дка.
- Прибиране. Извършва се в пълна зрялост, когато влагата в семената е под 12 %. Жътвата става със зърнокомбайни, приспособени с лифтер за прибиране на слънчоглед.
- Съхранение на семената. Семената от слънчоглед спадат към трудно съхраняващите се. Те са доста хигроскопични и лесно се развалят, поради което следва да се съхраняват само в закрити складове и периодично да се размесват. Най-честата практика е семената да се продават скоро след жътвата на културата.
