Операционен усилвател
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Определение
Операционен усилвател (ОУ, OpAmp) е диференциален усилвател с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване.
Операционният усилвател има два входа:
- неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +)
- инвертиращ (обозначава се с −)
Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове:
- Vout = G(V + − V − )
[редактиране] История
Операционните усилватели са изобретени още във времето на електронните лампи, сега те се произвеждат във формата на интегрални схеми, много често няколко усилвателя в един корпус.
[редактиране] Разлики между реалния и идеалния ОУ
Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 106 и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на компаратор.
[редактиране] Схеми на базата на ОУ
Типична принципната схема на включване на операционния усилвател е показана на фигурата. Посредством резисторите R1 и R2 е реалиъиран делител на напрежение
С отчитане на първото уравнение,
Колкото G е по-голям, толкова коефициентът на усилване клони към:
