Нямо кино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
«Нямо кино» — общоприето определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.
Нямото кино — това е цяла епоха в световния кинематограф. Звук във филмите се появява едва във втората половина на 1920-те години, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени съотвествуващите системи за възпроизвеждане на звук синхронно с картината.
В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Киносеансите в началото на ХХ век не са напълно беззвучни - обикновено в киното е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали като титри.
[редактиране] Знаменити филми на нямото кино
Особена слава на нямото кино носят следните филми:
- "Генерал" (САЩ, 1926)
- "Изгрев" (САЩ, 1927)
- "Метрополис" (Германия, 1927)
- "Светлините на града" (САЩ, 1931)
- "Треска за злато" (САЩ, 1925)
- "Страстта и смъртта на Жана д'Арк" (Франция, 1928)
- "Жадност" (САЩ, 1924)
- "Кабинетът на доктор Калигари" (Германия, 1920)
- "Кутията на Пандора" (Германия, 1929)
- "Броненосецът Потьомкин" (СССР, 1925)
- "Наполеон" (Франция, 1927)
[редактиране] Знаменити персони от епохата на нямото кино
- Чарли Чаплин
- Бъстър Китън
- Харолд Лойд
- Мери Пикфорд
- Дъглас Файрбанкс
- Лон Чейни
- Сергей Айзенщайн
- Луиз Брукс
- Фриц Ланг
