Медицински университет - София

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

[редактиране] Медицински университет - София

[редактиране] Ректор

Чл. кор.проф. Владимир Овчаров, д.м.н.

[редактиране] История

Медицинският университет - София възниква като Медицински факултет към СУ. През 1950 година Медицинският факултет се отделя от Софийския университет и става самостоятелна институция. С Указ №246 на Президиума на Народното събрание е създадена Медицинска академия. За неин ръководител е назначен проф. Марко Марков. През 1950 година се създава и Институтът за усъвършенстване и специализация на лекарите, сега Многопрофилна болница "Царица Йоанна". През 1954 г. Медицинска академия се преобразува във Висш медицински институт. В началото на 70-те години на 20 век се извършва една от най-големите реорганизации във висшите училища по медицина: през април 1972 г. с указ на Държавния съвет се възстановява Медицинската академия. През 1990 г. с Указ на Министерския съвет Медицинската академия като мегаструктура се закрива. Влизащите в състава й висши медицински институти стават самостоятелни висши учебни заведения. В столичния Висш медицински институт са възстановени факултетските структури - Медицински, Стоматологичен, Фармацевтичен факултет. С решение на Тридесет и седмото Народно събрание от 21 май 1995 г. Висшият медицински институт в София се преименува в Медицински университет. Медицинският университет е комплексна структура изградена от четири пълноценни факултета, един департамент, три колежа. Като прибавим и 14-те университетски болници се създава пълна представа за мащабите на Университета. Като в повечето страни от Западна Европа и САЩ, Медицинският факултет се състои от две основни структури - Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници, обучават се близо 4000 студенти, от които 800 чуждестранни, 121 докторанти, 2237 специализанти, 23 клинични ординатори. Медицинският университет е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научните изследвания.

[редактиране] Факултети

• Медицински факултет www.medfaculty.org
• Стоматологичен факултет
• Фармацевтичен факултет www.pharmfac.acad.bg
• Факултет по Обществено здраве

[редактиране] Специалности

[редактиране] Медицина

Код: 1 - Медицински факултет - очаквана квалификация: лекар, очаквана степен: магистър

В структурата на Медицинския факултет влизат 47 самостоятелни катедри и клинични центрове. Катедрите по предклиничните медико-диагностични дисциплини се намират в три сгради на територията на Медицинския университет. Катедрите по клиничните дисциплини ползват като база за образователния процес 11 университетски болници. Всред тях най-големи са “Александровска”, “Царица Йоанна”, “Майчин дом”, “Св.Иван Рилски”. Всички специалности, по които се провежда обучение, са акредитирани от НАОА.Занятията се водят под форма на лекции, семинари, колоквиуми, упражнения, практики, дежурства. В съответствие със съвременните изисквания, катедрите предлагат на своите студенти специализирани модули, които им дават специфични знания и носят определен брой кредитни точки. Изучаваните дисциплини са задължителни и свободно избираеми и факултативни – според утвърден учебен план. Учебната програма за всяка дисциплина се подготвя от специализираната катедра. Предимство се дава на практическите упражнения с опитни модели и препарати с оглед добрата практическа подготовка на бъдещите лекари. Графикът на учебните занятия се изработва всеки семестър, в съответствие с учебния план и спецификата на обучението по съответния учебен предмет.Висш орган за управление е общото на Медицинския факултет.Числеността му от 1454 души включва представители на академичния състав, на административния персонал, на студентите и докторантите. Общото събрание избира Декана на Факултета.До март 2004 г. във Факултета са се дипломирали 25 112 лекари

[редактиране] Стоматология

Код: 2 - Стоматологичен факултет - очаквана квалификация: стоматолог,очаквана степен: магистър.

Обучението на студентите по стоматология е в три степени (6 години). През първите години студентите получават медико-биологична подготовка (първа степен), която се провежда в Предклиничните катедри на Медицинския факултет. Клинико-медицинската подготовка се провежда от ІІ до Х семестър и включва профилирано обучение по общомедицински клинични дисциплини и специална подготовка по стоматологични дисциплини (втора степен). Преддипломният стаж (трета степен) се извършва на цикли по детска, хирургична и протетична стоматология, консервативно зъболечение, пародонтология и ортодонтия. Всеки цикъл завършва с държавен изпит. Издържалите успешно държавните изпити получават образователно-квалификационна степен “магистър” и правоспособност “стоматолог”.

[редактиране] Фармация

Код: 3 - Фармацевтичен факултет - очаквана квалификация: фармацевт,очаквана степен: магистър.

Обучението на студентите по фармация се извършва в три степени (5 години). Първата степен цели да осигури фундаменталната подготовка на бъдещите фармацевти, която се провежда в медико-диагностичните предклинични катедри на Медицинския факултет. Във втората степен се изучават специални фармацевтични дисциплини с цел усвояване на знания и умения за упражняване на фармацевтичната професия. Обучението се води в два профила – общ и производствен. Третата степен е преддипломен стаж, който се провежда в аптечни заведения от открит и закрит тип и във фармацевтични фирми за производство на фармацевтични стоки. Дипломирането на студентите по фармация става след успешно полагане на единен държавен изпит или защита на дипломна работа.Дипломиралите се студенти от двата профила получават образователно-квалификационна степен “магистър-фармацевт”.

[редактиране] Здравен мениджмънт

Код: 4.1,Факултет по Обществено здраве.Очаквана квалификация: няма.Очаквана степен: Магистър

[редактиране] Здравни грижи

Код: 4,Факултет по Обществено здраве.Очаквана квалификация: няма.Очаквана степен: Бакалавър

[редактиране] Прием

Кандидат-студенсткият изпит се състои от изпит по биология и изпит по химия.Изпитът по биология представлява развиване на 3 теми,изтеглени лотарийно.Темите са общо 66 - по 22 от учебниците за 8,9 и 10 клас,обявени в конспекта.На изпита се пада по 1 тема от всеки клас.Всяка тема се оценява от двама проверители, асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 3-те теми.При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5,работата се проверява от арбитър,чиято оценка е окончателна.Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен. Изпитът по химия се състои от четири логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти,издаден от МУ.Задачите се изтеглят лотарийно,като има комбинации,пречещи да се паднат задачи от един и същи тип.Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична.Отделно изпитът се състои и от теоретична част - писане на една тема.Общо темите са 25 и са наименовани точно в конспекта.Тежестта на всички задачи и темата е еднаква (80% задачи:20%тема - всяка задача - 20%).Аналогично на изпита по биология,всяка задача и темата се оцяняват поодтелно от двама проверители.Ако разликата е по-голяма от 0,50,работата се проверява от арбитър,чиято оценка е окончателна.Продължителността и на двата изпита е по 5 часа.Балът за класиране се получава по формулата: Биология(диплома)+Химия (диплома) + 2хБиология (Изпит)+2хХимия(изпит) =макс. бал 36.Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията.Броят места е 1:1 мъже:жени (за 2005: 120 медицина,100 фармация, 80 стоматология.

Минимални балове 2005 година.

Медицина -мъже: 31,38 -жени: 34,30

Стоматология -мъже: 28,08 -жени: 33,96

Фармааааааааааааааааааааааааааация -мъже: 28,00(+30,02 по второ желание) -жени: 33,52

[редактиране] Външни препратки

• Официален сайт