Мартеница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1 март. Този обичай се смята за уникално българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на режима на Слободан Милошевич ги носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Мартеници носят и нашите сънародници в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в някои райони на Република Македония.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река "че да върви, както тече реката".
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и пирятелите си мартеници и досега.
В Шопско и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.