Мара Белчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево — 16 март 1937, София).

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше — „Тъй рече Заратустра“ (1915), Г. Хауптман — „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете й е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството й. Редактор на „Избрани съчинения“ на П. П. Славейков (1923).

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.