Малко Преспанско езеро
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малкото Преспанско езеро или Малото Преспанско езеро (на гръцки Λίμνη Μικρή Πρέσπα, Лимни Микри Преспа, на албански Liqen i Prespës së vogël) е езеро в географската област Македония разделено между Гърция и Албания.
Езерото е част от групата на Егейските езера и е разположено на надморска височина от 853 метра в западната част на Македония в Преспанската котловина на юг от Голямото Преспанско езеро. Площта му е 48 квадратни километра, а дълбочината около 8 метра. Има овална форма като по-голямата му част е в Гърция, на територията на Дем Преспа (43,5 км²), и само една малка част в Албания, на територията на окръг Корча (3,9 км²).
Водосборната площ на Малкото Преспанско езеро е 189 км² - 138 км² в Гърция и 51 км² в Албания. Между Голямото и Малкото преспанско езеро има тесен естествен насип. Най-големият приток на Малкото Преспанско езеро е Стара река (Палиорема или Агиос Германос), която извира от планината Пелистер (Варнус) и има дължина около 10 километра. През 1936 година обаче гръцкото правителство отклонява течението на Стара река в посока към Голямото Преспанско езеро, в което тя се изтича и до днес. След няколко години е прокопан и изкуствен канал, свързващ двете езера, по който да могат да се пренасят рибарски лодки. Днес този канал е затворен по естествен път и двете езера са отново разделени.
В 1953 година, за да се отводни езерото Малик на север от Корча, албанската река Девол също е свързана с езерото с изкуствен канал, на който през 1969 година е построен и шлюз. При силни валежи и на пролет при стопяването на снеговете водите на езерото се качват и се изтичат в Адриатическо море чрез Девол. Днес каналът се използва за напояване в Албания.
Езерото е част от големия Прерироден парк Преспа оформен от трите правителства - на Република Македония, Гърция и Албания, в областта Преспа. Областта е дом на много застрашени птичи видове като пеликани.
На остров Свети Ахил (Агиос Ахилиос) в езерото са разположени останките от средновековния град Преспа, построен от българския цар Самуил през 10 век. В развалините на голямата базилика „Свети Ахил“ в 1969 година е открит и неговият гроб.
