Магнитен поток

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магнитният поток е физична величина, характеризираща интензитета на магнитното поле и заеманата от него област. Магнитният поток през повърхностен елемент е скаларното произведение на този елемент и магнитната индукция. Означава се с Φ и се измерва във вебери (Wb). Изменението на магнитния поток с времето води до появата на вихрово електрично поле.

Магнитния поток е мярка за количеството магнетизъм в резултат от действието на магнитно поле. Потокът се дефинира като произведение от лицето на единица площ и интензитета на магнитното поле в посока перпендикулярно на тази площ. По-общо Магнитният поток се определя като скаларно произведение от вектора на магнитната индукция и нормалния вектор към единица повърхнина.

Закона на Гаус твърди че магнитният поток през всяка затворена повърхнина е равен на нула. Това е следствие от наблюденията че в природата не съществува единичен магнитен дипол. Магнитният поток в SI се измерва във Вебер, а единицата за Интензитет на магнитното поле е Вебер /квадратен метър.

където - магнитен поток, а B е Интензитета на магнитното поле или наричан още плътност на магнитния поток.

Закона на Гаус е:

Това уравнение заедно със теоремата за дивергенция дава следния резултат:

Магнитният поток през коя да е затворена повърхнина е винаги нулев.

За сравнение закона на Гаус за електрическия поток е:

където E - Интензитет на електрическото поле ,ρ е плътността на свободните електрически заряди.

ε₀ - диелектрическата проницаемост.

Можем да обобщим разликата така: свободни електрически заряди съществуват, свободни магнитни заряди не съществуват в природата.

Промяната на магнитния поток индуцира електродвижещо напрежение в проводник, описвано със закона на Фарадей:

където е промяната на магнитния поток в затворения контур обхванат от проводника.

[редактиране] Вижте също

• Закон на Ампер
• Уравнения на Максуел