Леон Батиста Алберти

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Леон Батиста Алберти е италиански художник, поет , лингвист, философ, музикант и архитект, ренесансова личност с енциклопедичен ум. Алберти е роден в Генуа, в семейството на флорентински търговци. Неговият баща е принуден да напусне Флоренция и да се установи в Генуа по политически причини. Алберти получава класическа подготовка в Генуа, по-късно учи право в университета в Болоня. Като секретар на папа Евгений IV живее в Рим, където се отдава на археологически занимания, изучава в подробности римските старини и написва поредица естетически трактати, които са първите значими съчинения върху скулптурата, живописта и архитектурата от античността насам. Добър приятел с Филипо Брунелески, към когото е изпълнен с възхищение. Алберти умира във Флоренция през 1472 година. Алберти е един от най-големите теоретици на ренесансовото изкуство. Той е автор на трактатите "За статуята", "Три книги за живописта" и "Десет книги за строителството" - критически преглед и преработка на големия труд на Витрувий "За архитектурата".