Клипертон (остров)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Остров Клипертон (фр. Île Clipperton или Île de la Passion) е задморско владение на Франция. Островът е необитаем коралов атол с площ от 7 км2. Намира се в северната част на Тихия океан, на 1 300 км югозападно от Мексико. Координати - 10°18′ с.ш. 109°13′ з.д.
Островът е съставен от напълно свързани помежду си коралови рифове, които обграждат недълбока лагуна с обиколка около 8 км. Водата в лагуната е застояла, с леко кисел състав. Най-високата точка е 21 м.
Климатът е океански, тропически. Средна температура 20–32°C. Дъждовният сезон обхваща май до октомври. Чести тропически бури. Океанските води около острова са сравнително топли. Преобладават предимно западни шшвятър|ветровeщщ.
Административно се управлява от върховния комисар за Френска Полинезия.
Водите около острова са богати на риба. Открити са около 115 различни вида. Риболовен район за риба тон. Острова няма други природни ресурси.
[редактиране] Растителност
Островът е покрит с редки храси, треви, пълзяща растителност (Ipomoea) и малко на брой кокосови палми. Растителността образува шубраци с височина около 30 см.В миналото е имало по-богата храстовидна растителност, която в периода 1858 - 1917 г. е унищожена в по-голямата си чaст - вероятно от човешка намеса или от честите тропически бури.
През 1962 г. на острова пристигат копачи на гуано. В периода на обитаването им на острова флората се обогатява с насаждение от кокосови палми (Cocos nucifera), няколко вида нови растения - (Cenchrus echinatus), (Corchorus aestuans) и (Brassica juncea).
[редактиране] История
Остров Клипертон е открит през 1521 г. от Фернандо Магелан. Носи името на английския пират Джон Клипертон, водил битки с испанците в района през 18 век. Той е използвал острова за база при набезите си.
През 1708 г. два френски кораба 'Princess' и 'Découverte' хвърлят котва до остров и му дават името 'Île de la Passion', като го обявяват за френска територия. През 1725 г. на острова пристига френска географска експедиция водена от М. Бокаж. Експедицията остава на острова за около 5 месеца.
През април 1831 г. Джон Фицджералд нанася за първи път точните координати на острова на карта.
През 1856 г. американската компания American Guano Mining Company обявява острова за владение на САЩ и започва добив на гуано. Наполеон III анексира отново острова на 17 ноември 1858 г. и го приобщава към френското владение Таити. През 1897 г. Мексико разполага военен пост на острова и го обявява за мексиканска територия. Островът е завладян отново от САЩ през 1898 г. в хода на Испано-американската война.
През 1906 г. aнглийската компания British Pacific Island Company купува правата за добив на гуано от мексиканското правителство и построява миньорско селище. Същата година Мексико отново изпраща свои виойски на острова. До 1914 г. около 30 мексикански семейства (100 души) живеят на острова. По време на Максиканската революция голяма част заселниците измират, а останалитеса спасени през 1915 г. от американския кораб 'Lexington'. Н острова остава само пазачът на фара Викториано Алварез с няколо жени и деца. През 1917 г. Алварес се самопровъзгласява за крал, но по-късно е убит от една от жените. Последните останали живи - три жени и две деца са прибрани от американския кораб 'Yorktown' през юли, същата година.
В следващите 10 години Франция и Мексико многократно обсъждат въпроса за принадлежността на острова, но не постигат съгласие. През 1930 г. Франция се обръща към Ватикана с молба да се определи правото на владение над острова. Папата назначава за арбитър по спора италианският крал Виктор Емануел. Една година по-късно, през 1931 г. италианският крал присъжда острова за владение на Франция. Французите построяват отново разрушения испански фар и изпращат военно подразделение на острова. Френските военни остават на острова до 1938.
През 1939 г. островът е посете два пъти от американският президент Франклин Рузелт. Рузвелт неколкократно заявява, че САЩ искат да използват острова за авиобаза в хода на войната, но френското правителство не отговаря на исканията. През 1944 г. по негова заповед американския флот окупира острова. По-късно американските военни не одобряват острова за авиобаза.
През 1962 г. обявяването на независимостта на Алжир заплашва развитието на френската ядрена програма. Френското министерство на отбраната обявява остров Клипертон като едно от местата за тестване на френските ядрени оръжия. По-късно поради неблагоприятния климат и отдалечеността островът не е одобрен.
През 70-те години на миналия век французите отварят лагуната и изграждат малко търговско пристанище. През 1981 г. Академията на науките на задморските територии препоръчва изграждането на инфраструктура на острова - самолетна писта и риболовно пристанище. Именно тогава островът административно е включен във френската държава, като територията му е подчинена на върховният комисар за Френска Полинезия.
На 13 октомври 1986 г. е взето решение за построяването на постоянна риболовна база на о. Клипертон. Строителството и използването на базата е възложено на френската компания SEDEIC. Въпреки големите надежди, след двегодишни проучвания компанията изостава проекта и напуска острова. По-късно през 80-те френското правителство планира да превърне острова в хранилище за ядрени отпадъци, но острото противопоставяне на Мексико и САЩ осуетява този план.
В наши дни островът се посещава от кораби на ВМФ на Франция, запалени по спортен риболов, океански изследователи и др.
