Индокитай
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индокитай е полуостров, или по-точно група от полуострови в Югоизточна Азия с площ около 2 млн. км2. Названието си полуостровът получава от европейските пътешественици, които установяват добре изразени влияния на индийските и китайските културни традиции върху населението, обитаващо този регион.
От запад Индокитай се мие от водите на Бенгалския залив, Андаманско море и Малакски пролив, отнасящи се към акваторията на Индийския океан. На юг и на изток Индокитай граничи с Южно Китайско море в акваторията на Тихи океан, и по-точно със Сиамски залив и залива Бакбо (Тонкин). Южната граница на Индокитай образува живописния полуостров Малака. Северната граница на полуостров Индокитай условно минава по реките Ганг, Брахмапутра и Хонгха.
Климатът на полуострова е субекваториален мусонен, а на Малака - екваториален. В равнинните райони температурата не пада под 20 °С, като през лятото се повишава до 28-30 °С. В планините е по-хладно, с минимални температури около 15 °С.
Релефът е разнообразен. Валежите са обилни и годишната им сума е средно 2 000 мм, като по западните склонове достига 5 000 мм, а в централната част е под 1 000 мм. Най-голямото езеро на полуострова е Тонлесап. През Индокитай минават няколко големи реки - Меконг, Иравади, Салуин, Менам-Чао-Прая и др.
Върху територията на полуострова са разположени изцяло или частично няколко държави - Бангладеш, Виетнам, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Бирма и Тайланд.
