Завет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за града Завет. За селото, вижте Завет (село).
| Завет | |
|---|---|
 43° 46' N, 26° 40' E |
|
| Данни | |
| Област: | Разград |
| Население: | 4 313 |
| Надм. височина: | 250-280 м |
| Пощ. код: | 7330 |
| Тел. код: | 08342 |
| МПС код: | РР |
| Кмет | |
| Ахмед Топчу | |
| Адрес на общината | |
| ул. "Лудогорие" 19 Тел.: 20-20, факс: 2776 |
|
Завет е град в Североизточна България. Той се намира в Разградска област и е в близост до град Исперих. Градът е административен център на община Завет.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Завет е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. Той се намира на почти еднакви разстояния (35 км) от градовете Разград и Тутракан. Също на еднакви разстояния (12 км) се намира и от Исперих и Кубрат. Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол. Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци. Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус. Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията на Завет е -30°С, а през зимата на 1944г. е имало снежна покривка от 1.20м.
[редактиране] История
Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита - V хилядолетие пр.н.е. През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се възстановили и замогнали като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и с. Завет, което тогава носело името Завид - село, будещо завист поради богатството и хубостта си. Жителите му се радвали на добър поминък и плодородие. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района и вдигат срещу себе си цялото население, което под водачеството на селския цар Ивайло трябвало да се защитава само, за да оцелее.
След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.
Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава - сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство - по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура. Много добре развито е животновъдството. С особена слава се ползва коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.
През 1974 г. Завет е обявен за град. Това поставя началото и на още по-мащабна строителна и благоустройствена дейност. 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, а тогава единственият стадион с осветление в Разградски окръг. През 1978 г. се създава селищната система Завет - един град и отначало 5 , а след изселването на Воден - 4 села (Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но постепенно се увеличава и делът на промишлеността.
В общи линии най-новата история на градчето повтаря съдбата на малките български градове и отразява промените в обществено-политическия, икономическия и културния живот на страната.
[редактиране] Религии
Основните религии, които се изповядват, са християнство и ислям. Църквата на Завет се намира в центъра на града и носи името "Св. Петка".
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
- ЕООД "Авис"
- ССОЗ "Клас"
- "Баш и Нур" ООД
- "Завет-Агро" ООД
- "Завет" АД
- "Раломекс" АД
[редактиране] Обществени институции
Богатите традиции в културния живот на общината се съхраняват и поддържат от седем читалища с библиотеки.
- Читалище „Саморазвитие“[1]
- Средно общообразователно училище „Св. Св. Кирил и Методий“
- Професионална гимназия по земеделие „Климент Аркадиев Тимирязев“
- Възпитателно училище интернат „Никола Йонков Вапцаров“
- Обединено детско заведение „Слънчо“
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Ловно стопанство "Воден" [2]
[редактиране] Театри
Още в началото на 20 век е било развито театралното дело. Има един музикален оркестър, фолклорен танцов състав при читалище "Саморазвитие" с 45 годишна история, групи за турски фолклор при читалищата в с.Сушево и с.Острово.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година на 2 август се провежда редовният и задължителен панаир. Тогава жителите на Завет, които са по другите градове, си идват и всички празнуват заедно.
Традиция е през две години по време на панаира да се провежда международен фолклорен фестивал. Той продължава три дни, през които участниците представят своя фолклор чрез песни и танци. Досега в него участия са взели участие ансамбли от Гърция, Турция, Италия, Румъния, Индия, България.
Всяка година се провеждат конни надбягвания, които са част от републиканския приз на България. В тях вземат участие жокеи от цялата страна.
[редактиране] Литература
Книги за Завет:
- „Завет и заветската община“ (Исторически очерк). Автори: Рачо Г. Мутафов, Владимир Р. Мутафов. ДП Стоян Добрев - Странджата, Варна, 1989.
- „Завет“ (Хроника на едно селище в Лудогорието). Автор: Борис Илиев. Издателство на ОФ, София, 1988.
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Най-известните заведения в градчето са: бар "Шатрата", механа "Хаджията", бистро "Астра", кафе-аператив "Завет", ресторант-дискотека "Дионис", ресторант "Ябълката", ресторант-клуб "Лазур".
