Електроотрицателност
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Електроотрицателността се бележи с латинската буква X. Това представлява свойството на свързаните атоми да привличат електрони, чрез които се образуват химични връзки.
Съдържание |
[редактиране] Дефиниция
Има няколко начина да се дефинира електроотрицателността. Най — често тя се дефинира като полусумата от йонизационната енергия и елекртонното сродство:
XE = (A + I)/2
[редактиране] Закономерности
Обикновено се използва относителна електроотрицателност, като за единица се приема електроотрицателността на лития (Li).
Електроотрицателността зависи и от обкражението на атома в молекулата и затова не е постоянно свойство на атомите.
Неметалите имат по — голяма електроотрицателност от металите.
[редактиране] Изменение на електроотрицателността
[редактиране] Изменение по групи
Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по групи, намалява, защото атомния радиус се увеличава.
[редактиране] Изменение по периоди
Електроотрицателността, с увеличаване на поредния номер по периоди, се увеличава, защото атомния радиус намалява.