Димитър Ненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Ненов е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик. Роден е в Разград на 19 декември 1901. Починал на 31 август 1952 в София.

Oще от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6 годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години композиторът изучава архитектура и музика, занимава се с философия, литература, история на изкуството, математика и физика. Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония 1. Отива в Италия, където оформя окончателно музикалното си образование. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър. Ненов използва в произведенията си народната песен и счита, че тя трябва да бъде основа на българската художествена музика. В голяма част от творбите му преобладават чуждите интонации и силното влияние на импресионизма на Александър Скрябин. Главна линия в музиката на Ненов е симфоничната музика. През 20-те години той работи над 3 симфонии и композира 4 скици за голям оркестър. По своя хармоничен стил, музиката му е самобитна и оригинална, има истинско богатство на хармоничният език и многобагрена звукова палитра. Съществена предпоставка за формиране на хармоничния стил на Димитър Ненов е характерът на неговия мелодичен език. Мелодията на композитора е диатонична в основата си, но това е диатоника, която далеч надхвърля рамките на класическата мажорно-минорна тонална система. Наблюдава се единство между мелодия и хармония. Често композиторът развива музикалната идея едногласно, като се отказва от развитие на многогласен строеж. Стилът на неговия мелодичен език е дълбоко и благотворно повлиян от особеностите на българската народна песен. Композиторът гради хармоничната тъкан много пестеливо. В същото време обаче той ползва изразните възможности на хармонията в необикновено широка амплитуда и по обем, и по сложност. Тоналната природа на неговата музика разкрива големи възможности за действие на хармонията. В творчеството на Ненов навлиза и значителна част от изключителното ладово богатство на българската народна песен. Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище. Димитър Ненов написва 2 вокално-симфонични сюити "Коледа" (1938-1939) и "Тракия" (1940). Едни от най-ранните му пиеси са "Ноктюрно", "Етюд" и "Рондо". До 1937 г. композиторите, които обработват народни песни, си служат с опростени хармонични средства. Най-често ги оркестрират без да променят характера им. При Ненов за първи път народната песен е не само обработена, а развита.