Джон Тейлър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||
| Ред: | 10-и президент на САЩ | |
| Вицепрезидент: | няма | |
| Срок на мандата: |
4 април, 1841 – 4 март 1845 | |
| Предшестван от: | Уилям Хенри Харисън | |
| Сменен от: | Джеймс К. Полк | |
| Дата на раждане: |
29 март, 1790 | |
| Място на раждане: |
Грийнуей, Вирджиния | |
| Дата на смъртта: |
18 януари 1860 | |
| Място на смъртта: |
Ричмънд, Вирджиния | |
| Първа дама: | 1– ва жена Летисия Кристчън Тейлър; Присила Купър Тейлър (снаха); 2–а жена Джулия Гарднър Тейлър | |
| Политическа партия: |
Виги | |
Джон Тейлър (29 март 1790– 18 януари 1860) от Вирджиния е десетият (1841г.) вицепрезидент на САЩ и десетият (1841– 1845) президент на САЩ. Той е вторият президент роден след подписването на Декларацията за независимостта и първият , който встъпва в длъжност поради смърт на своя предшественик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Джон Тейлър е сина на Джон Тейлър (1747– 1813) и Мари Армистад. Той учи право при баща си , който става губернатор на Вирджиния (1808– 1811) и след това последва баща си на губернаторския пост ( 1825– 1827), след което е избран в Камарата на представителите. Той е избран като отдаден на правата на отделните щати демократ, но с времето все повече се отчуждава от демократите на Джаксън и особено поради агресивното решаване на проблема с обезсилването.
Привлечен от новообразуваната партия на вигите и е избран за вицепрезидент през 1840 година заедно в кампанията на Уилям Хенри Харисън и встъпва в президентството след смъртта на Харисън – само един месец след започването на мандата.
Тейлър е първият вицепрезидент, който става президент по тази процедура. Той встъпва в длъжност след смъртта на Харисън на 4 април 1841 година и полага президентската клетва в офиса на 6 април. Конгресът и кабинетът се съгласяват,че Тейлър е президент , а не само изпълняващ длъжността на президент и понеже Конституцията не дава изрични разпоредби за наследяването на мандата (до 25–а поправка от 1967 година) Сенатът и Камарата на представителите приемат две отделни резолюции, с които признават Тейлър за президент.
[редактиране] Бракове
Тейлър се жени два пъти. Първо за Летисия Кристчън на 29 март 1813 година и имат 8 деца:
- Мери Тейлър – 15 април 1815– 17 юни 1847;
- Робърт Тейлър 9 септември 1816 – 3 декември 1877;
- Джон Тейлър 17 април 1819 – 26 януари 1896;
- Летисия Кристчън Тейлър 11 май 1821 – 28 декември 1907;
- Елизабет Тейлър 11 юли 1823– 1 юни 1850;
- Ан Контес Тейлър 5 април 1825 – юли 1825;
- Алис Тейлър 23 март 1827 – 8 юни 1874;
- Тазуел Тейлър 6 декември 1830 – 8 януари 1874;
Летисия изпълнява длъжността на Първа дама , но умира на 10 септември 1842 година. Тейлър прекарва две години като вдовец. Неговата снаха Елизабет Пресила Купър изпълнява задълженията на Първа дама за този период. След това той се жени за Джулия Гарднър на 26 юни 1844 година и така става първият президент, който се жени по време на мандата си. Те имат седем деца:
- Дейвид Гарднър Тейлър;
- Джон Александър Тейлър;
- Джулия Гарднър Тейлър;
- Лаклан Тейлър;
- Латyн Гарднър Тейлър;
- Роберт Фицуотър Тейлър;
- Пърл Тейлър
Общо Джон Тейлър има 15 деца – повече от всеки друг президент преди и след него. Неговото най – малко дете умира 100 години, 1 седмица и 6 дни , след смъртта на най– възрастната му дъщеря – Мари.
[редактиране] Президентство
Неговият мандат рядко е приеман на сериозно от съвременниците му, често е бил наричан от своите опоненти „изпълняващ длъжността президент” или „Ваша Случайност”. Много бързо Тейлър се оказва в сблъска със своите предишни политически приятели. Считало се е , че Харисън ще следва стриктно политиките на вигите и едновременно с това ще следва съветите и изпълнява исканията на партийните лидери и особено Хенри Клей. Тейлър шокира вигите в Конгреса като налага вето на буквално цялата тяхна законодателна програма. Два пъти налага вето на поддържания от Хенри Клей закона за банките предизвикан от „паниката от 1837 година и поставя правителството в пълна безизходица. Тейлър е изключен официално от партията на вигите през 1841 година, няколко месеца след започването на мандата му, а целият кабинет , който той „наследява” от Харисън подава оставка през септември. Единственото изключение е държавният секретар Даниел Убестър, който остава за да завърши работата по Договора Убестър – Ашбъртан – 1842 година и така демонстрира своята независимост от Клей.
Няколко години Тейлър се бори с вигите, но накрая назначава Джон Калхун за държавен секретар , за да прокара „реформи” в Демократическата партия. Това е времето през , което се създава разделението, че вигите са партия на Севера, а демократите на Юга.
През май 1842 година, когато Въстанието на Дор в Роуд Айлънд взема големи размери той отказва да използва федералните войски за разгонване на неговите поддръжници, които искат промяна на щатската избирателна система. Мнението на Тейлър е, че „незаконното събиране на хора” ще се разпръсне постепенно и изразява вярата си, че помирението има толкова сила силата и решителността.
Последващата кариера на Тейлър трябва да се разглежда през призмата на тези събития. В свое писмо той отказва да се намеси във вътрешните дела на Роуд Айлънд: „Има въпроси, които следва да се решават от общините, правото на съставянето на които принадлежи изключителна на хората от Роуд Айлънд”. Това е първият случай , когато подобен въпрос възниква в историята на САЩ.
Последната година от президентството на Тейлър се свързва преди всичко със странен инцидент , който води до смъртта на двама членове на кабинета му. По време на церемониално плаване по река Потомак на 28 февруари 1844 година оръдието на кораба „Принстън” гръмва и убива на място Томас Гилмър – секретар на флота и Абел Ъпшър – Държавен секретар. Тейлър среща втората си жена по време на тази церемония, като нейният баща също е убит при експлозията.
Последното решение на Тейлър е може би най – важното в неговата кариера – той подписва закона за анексирането на Тексас в Съюза, която територия преди това е била част от Мексико, това води до значително разширяване на територията на робските щати и нарушава Компромиса от Мисури. Последица е започването на война с Мексико. Тейлър е наследен на поста от Джеймс К. Полк.
[редактиране] Годините след мандата
Тейлър се оттегля в плантацията „Ореховата горичка” , която е закупил във Вирджиния , преименува я на „Шерууд Форест”, като препратка към това,че е отлъчен от партията на вигите и се оттегля от активната политика, въпреки че съветите му продължават да бъдат търсени от демократите поддръжници на правата на щатите.
[редактиране] Отдаден на конфедерализма
Тейлър отдавна е защитник на правата на щатите, като вярва , че въпросът за това дали един щат е „свободен” или „робски” трябва да се решава на местно ниво, без намесата на федералното правителство. През февруари 1861 година Тейлър отново влиза в публичния живот, за да спонсорира и председателства Вашингтонския Мирен Конвент. Той е създаден, за да се търси компромис, водещ до избягването на гражданската война, а по същото време е започнало създаването на Конфедеративната Конституция на Конвента Монгомъри. Когато Сенатът отхвърля неговия план, Тейлър веднага настоява за отделянето на Вирджиния от Съюза.
Като участник в допълнителния Конфедеративен Конгрес от 1861 година той е избран в Конфедеративната Камара на представителите , но умира от бронхит и жлъчна криза , преди да му почне мандата и така може да се твърди, че е единствения президент , който умира на чужда територия, до колкото според някой изследователи територията на Конфедерацията трябва да се счита за чужда. Когато умира е на 71 години и 295 дни.
Тейлър е погребан в гробището Холивуд – Ричмънд, Вирджиния.
| Уилям Хенри Харисън | >>> | президент на САЩ ( 4 април 1841— 4 март 1845) | >>> | Джеймс К. Полк |
