Джеймс Монро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Джеймс Монро

Ред:

5-и президент на САЩ

Вицепрезидент:

Даниел Томпкинс

Срок на
мандата:

4 март, 1817 – 4 март 1825

Предшестван от:

Джеймс Мадисън

Сменен от:

Джон Куинси Адамс

Дата
на раждане:

28 април, 1758

Място
на раждане:

Уестморланд Каунти, Вирджиния

Дата
на смъртта:

4 юли 1831

Място
на смъртта:

Ню Йорк Сити, САЩ

Първа дама:

Елизабет Кортрайт Монро

Политическа
партия:

Демократично-Републиканска

Джеймс Монро (28 април 1758 - 4 юли 1831) е петият (1817-1825) президент на САЩ. Съименник е на Доктрината Монро, макар, че тя е създадена от неговия Държавния секретар - Джон Куинси Адамс.

[редактиране] Ранни години

Роден е в Уестморланд Каунти , Вирджиния и е единствено дете на заможно семейство, посещава училището на академията Кемпелтаун, а след това учи „Уилям енд Мери Колидж” , сражава се самоотвержено в Континенталната Армия, а след това практикува право във Фредериксбърг. Неговите родители са Спенс Монро (окл. 1727– 1774) и Елизабет Джоунс , родена окл. 1729 година.

Като млад политик той се присъединява в Конвента на Вирджиния към анти– федералистите, и гласува Конституцията , а в 1790 година, като поддръжник на идеите на Томас Джеферсън, е избран за сенатор в Сената на САЩ. Като пълномощен министър във Франция за периода (1794– 1796) той показва силна подкрепа към френската кауза, по – късно заедно с Роберт Р. Ливингстън, под ръководството на президента Джеферсън, участват в преговорите за покупката на Луизиана. Губернатор е на Вирджиния за периода 1799– 1802, избран е и за втори мандат през 1811 г. , но подава оставка едва няколко месеца след встъпването в длъжност.

[редактиране] Президентство

След войната от 1812 година Монро е избран на изборите през 1816 година за президент и след това бива преизбран за втори мандат през 1820 година. Монро е последният от ветераните – президенти от Войната за независимост и това е една от причините да не срещне почти никаква конкуренция при изборите.

Монро прави редица много добри назначения в своя кабинет, като посочва южняка Джон С. Калхун за военен министър, а северняка Джон Куинси Адамс като държавен секретар. Единствено отказът на Хенри Клей не дава възможност на Монро да назначи в кабинета си и изтъкнат представител на Запада.

Периодът на президентство на Монро е наречен „Ерата на добрите чувства” поради почти отсъстващата липса на остро партийно противопоставяне. Федералистката партия е изчезнала и разривът между Демократическата партия и Партията на Вигите още не се е случил. Практически всеки политик е принадлежал към Демократично–Републиканската партия.

За съжаление тези „добри чувства” не траят дълго , въпреки че репутацията на Монро остава ненакърнена като води националистическа политика. Зад фасадата на национализма се появяват дълбоки пукнатини. Болезнената икономическа депресия безспорно е една от основните причини за недоволството сред населението на територията Мисури и желанието им от 1819 година за напускане на Съюза и превръщането в робски щат, пропада. Промяната на закон за постепенното премахване на робството в Мисури води до тежки двугодишни дебати в Конгреса. Компромис се постига след включване в една общност на Мисури – робски щат и Мейн – свободен щат и забранява робството на север и запад от река Мисури.

Монро е може би най – известен с Доктрината Монро , която той представя пред Конгрес на 2 декември 1823 година. В нея той посочва, че двете Америки трябва да бъдат освободени от възможността за бъдеща колонизация и намеса от страна на Европа. Посочва се , че САЩ трябва да останат неутрални спрямо европейските войни и войните между европейските държави и техните колони, от друга страна САЩ си запазва правото да счита образуването на нови колонии в двете Америки и намесата във вътрешните работи на американските държави , като акт на враждебност. Монро не почва формалното признаване на другите републики до 1822 година след като убеждава Конгреса да почне откриването на дипломатически мисии. Той и неговият държавен секретар Джон Куинси Адамс избягват каквито и да било търкания с Испания в очакване тя да предаде Флорида , което и става през 1821 година.

Великобритания , подкрепена от мощната си флота, също се обявява против ново завладяване на Латинска Америка и предлага споразумение със САЩ за въздържане от колонизаторски действия. Бившите президенти Джеферсън и Мадисън съветват Монро да приеме сделката , но държавният секретар Адамс сочи: „Би било много по честно … да се нашите принципи да се приемат и от страна на Франция и Русия и едва тогава да се занимаваме с британския войник”. Монро приема съвета на Адамс и това води до съгласие Латинска Америка да бъде оставена на мира , но и Русия не трябва да предявява претенции южно от тихоокеанския бряг . Двадесет години след смъртта на президента тези постановки стават известни като Доктрината Монро.

[редактиране] Дните след президентството

След напускането на Белия Дом Монро е натрупал значителна сума дългове, което го принуждава да продаде своята плантация и от този момент нататък никога не се възстановява финансово , а лошото здраве на жена му още повече влошава нещата. В резултат на горните събития той и жена му Елизабет в Оук Хил до нейната смърт на 23 септември 1830 година. След това той се мести да живее при дъщеря си и умира там в спокойствие от сърдечно заболяване и туберкулоза – 4 юли 1831 година, което е 55 години след Декларацията за независимостта и 5 години след смъртта на президентите Томас Джеферсън и Джон Адамс. Първоначално е погребан в Ню Йорк Сити , но в 1858 година е преместен е Ричмънд , Вирджиния.