Григорий Цамблак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Григорий Цамблак български духовник

Роден:	ок. 1365 Търново, България
Починал:	1420 Киев, дн. Украйна

Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит (1413-1420), един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Роден е в Търново ок. 1365 г. в знатно болярско семейство. Бил е ученик на патриарх Евтимий Търновски. В похвалното слово за Евтимий, Григорий пише: "Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка и вместо с апостолски мрежи – с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите"... "и на тях (славяните) стана учител по благочестие".

Съдържание

1 Биография
2 Григории Цамблак и Московските митрополити
3 Произведения на Григорий Цамблак
4 Източници
5 Външни препратки

[редактиране] Биография

Григорий Цамблак е българин по рождение, както и предшествениците му в Киев - Йоан І (1004-1038?) и Киприан Цамблак (1376-1406), на който много възможно е племенник. Григорий Цамблак нарича Киприан "брат на нашия отец" в похвалното си надгробно слово за митрополит Киприан, написано в Киев в 1409 г., под което най-често се разбира, че Киприан е бил негов чичо, а не негов духовен отец. Но текстът може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия "отец" на всички български монаси.

Около 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашава. Бил е при духовенството на Цариградския патриарх, а после става игумен на Дечанския манастир в Сърбия. Става след това игумен на Плинаирския (Пантократор?) манастир в Цариград, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава. Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен. Малко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (Киев тогава е в неговите граници), където в 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовт е ръкоположен за Литовски митрополит. (Бил е в Москва едва през 1409 г.) Цариградският патриарх не е съгласен с назначението и го лишава от свещенически сан. През 1315 г. по желание на Витовт е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на патриарха. Участва в събора в Констанц в Германия през 1418 г. едновремено с посланниците на византийския император. Приет е там тържествено от папата, но отхвърля унията с Рим.

[редактиране] Григории Цамблак и Московските митрополити

Отношението на Москва към Григорий Цамблак е двояко. Понеже той стои на страната на княз Витовт в спора с московския митрополит Фотий е обвиняван като разколник, скрит папист и др. От своя страна Григорий пише на Цариградския патриарх, след като е избран на събора в Новогрудек за Киевски митрополит, по повод на Киевските митрополити, дошли от Москва: "Църкви не са строили, но събираха църковни данъци, митрополитите изнасяха грошовете в Московско, църковните вещи и святини, Христовите мощи и сандали на Богородица, икони, оковани в злато,... цялата църковна украса на Киевската митрополия, това, което князете бяха подарили в чест и за спомен, да не говоря за сребро, злато и църковни прибори,- ... всичко изнесоха!"

[редактиране] Произведения на Григорий Цамблак

Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород, Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна). Като митрополит на Киев пише "Стих на целование" за празника "Успение Богородично", наричан често на кратко "Цамблак", възможно за съборната църква на Киево-Печерския манастир, основана от Теодосий Печерски през 11 век. Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. «болгарский распев», който скоро става популярен и в северо-източна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16-17 в. на неговите произведения.

В славянската литература от 15 век Григорий Цамблак е най-известният писател. В Никоновската летопис при 1419 г. като важно събите е написано: "Тази зима умря Григорий митрополит Цамблак, в Киев, по рождение българин, книжен много, защото научен беше на всякаква книжна мъдрост от детство, и много писания сътвори и остави".