Георги Исерсон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Георги Исерсон съветски учен |
|
 |
|
| Роден: | 16 юни 1898 Санкт Петербург, Русия |
|---|---|
| Починал: | 27 април 1976 Москва, Русия |
Проф. Георги Самойлович Исерсон (Георгий Самойлович Иссерсон) е еврейски учен, работил в областта на военното изкуство в СССР. Ръководи оперативния факултет към Военната академия „М.В.Фрунзе“, по-късно завежда катедрата по оперативно изкуство в Академията на Генералния щаб на Червената армия. Участва в две войни. Командир на дивизия (1940). Полковник (1955).
Военен комисар на 159-и стрелкови полк, помощник-командир на 154-и стрелкови полк. Член на ВКП(б) от 1919, поручик, 1918-1921 г. завежда културно-просветния политотдел на 6-та армия, учи се във Военната академия на РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия) (1921-1924), началник на разузнавателния отдел в щаба на Западния фронт (1923-24). Началник на оперативния отдел в щаба на Ленинградски военен окръг (1925-27). През 1927 е началник на 1-ви отдел в управлението на щаба на Ленинградския военен окръг. Началник щаба на 10-и стрелкови корпус (1927-30). От 1930-31 е помощник във Военната академия „М.В.Фрунзе“, където през 1931-32 работи като преподавател. Началник на оперативния факултет във Военната академия „М.В.Фрунзе“ (1932-33). Командир на 4-а стрелкова дивизия от 5-и стрелкови корпус на Белоруския военен окръг (1933-36). През 1936 е заместник началник на 1-ви отдел в Генералния щаб на Червената армия. Ръководител на катедрата по стратегия във Военната академия на Генералния щаб (1936-37). През 1937-38 е на разположение в Управлението на командния състав на Червената армия. През 1938-39 е началник на катедрата по стратегия във Военната академия на Генералния щаб, професор. Началник-щаб на 7-а армия (1939-40), полковник, командир на фронтови кадрови полк. През 1940-41 служи в Народния комисариат на отбраната на СССР.
Награден с два ордена „Червена звезда“ (1934, 1939), с медал „20 години Червена армия“. Арестуван на 7 юни 1941 и подложен на необосновани репресии. Осъден от Военния трибунал на Приволжския военен окръг на 21 януари 1942 на 10 и допълнително 5 години в трудововъзпитателен лагер. Реабилитиран на 1 юни 1955. Освободен на 14 юли 1955. Погребан в Новодевическото гробище в Москва.
Исерсон е автор на книгите „Еволюция на оперативното изкуство“ (1932) и „Новите форми на борба“ (1940).
