Велека
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велека е река в България. Река Велека извира в Турция близо до турско-българската граница и се влива в Черно море близо до Синеморец. Изворът на Велека е с карстов характер и е разположен в турската част на планина Странджа. Общата дължина на реката е 147km като 24 km са на турска територия, 123 km - на българска. Площта на водосборната област е 955 km².
Съдържание |
[редактиране] Долина и корито
Велека извира на турска територия посредством много карстови извори в близост до село Ковчаз. В Турция реката тече в изключително залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 m от село Мориане.
В горното си течение до село Звездец Велека тече в тясна дълбока долина при много голям на места надлъжен наклон (до 33%од ), който при хидрометричната станция при Звездец е вече чувствително по-малък (4%од ). Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: дъб, явор и други.
След Звездец реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други. Широчината на коритото е към 20 m. Обикновено дълбочината е 0,80-1,0 m. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни.
Към устието на река Каръмлъка характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми имоти. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.
Надолу към вливането на Аидере долината на Велека става пак тясна с широчина към 300 m. В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният ѝ профил се приближава към коритообразен. Коритообразният профил на долината е ясно изразен при вливането на река Брояновски дол, а към село Кости профилът става вече трапецовиден с широчина на дъното над 600 m, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10-12 m, а дълбочината ѝ - средно 2 m. Дъното е песъчливо.
От Качул до вливането във Велека на река Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина. Към село Бродилово долината се разширява до 1200 m. Склоновете са ниски (30-50 m) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по-голяма - 2,5 m. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват. Надлъжният наклон на реката е от 1,0-1,80%од.
Долината прави едно стеснение при вливането на река Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Склоновете са ниски, с наклон 20-30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти. След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината ѝ достига най-много до 1000 m. Широчината на реката е почти постоянна, 8-10 m, а дълбочината е 2-4 m. Дъното е глинесто-песъчливо.
При устието на Велека широчината достига 50 m, а дълбочината 7-8 м. След моста на шосето Синеморец-Ахтопол реката се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море.
[редактиране] Флора и фауна
Водите на Велека са богати на флора и фауна. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се среща кефал. Открити са 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България, между които са змиорката и дивият шаран. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук и др.
В поречието на Велека се намират резерватите Силкосия и Узунбоджак.
[редактиране] Други
- От 1942 Националният институт по метеорология и хидрология поддържа две хидрометрични станции на река Велека - при селата Звездец (№ 83700) и Граматиково (№ 83800).
[редактиране] Източници
- Тази статия съдържа данни и текст от изследването „Генерални схеми за използване на водите в районите с басейново управление в РБ“ (www), използвани с разрешение. Изследването е извършено под ръководството на Института по водни проблеми (ИВП) към БАН, като отделните части са подготвени от:
- хидроложки, хидрографски и географски данни, даннни за качество на водите - НИМХ
- хидрогеоложки описания и данни - Геоложки институт
- демографски и икономически данни - ИВП
- данни за водопотреблението - ИВП, УАСГ и ИХМ
