Валдемар Датски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Валдемар Датски датски принц

Роден:	27 октомври 1858 замъка Бернсторф, Дания
Починал:	14 януари 1939 Копенхаген, Дания

Валдемар Датски (1858-1939) е датски принц, свързан с най-новата история на България.

[редактиране] Биография

Той е син на датския крал Кристиан IX, брат на британската кралица Александра, на гръцкия крал Георг I и на руската императрица Мария Фьодоровна. Женен е за френската принцеса Мария Орлеанска, дъщеря на херцога на Шартър и племенничка на формалния наследник на френската корона.

Валдемар Датски е бил кандидат за българския трон още през 1879 г. След абдикирането на княз Александър I Батенберг през 1886 г., на 29 октомври той е избран от Третото Велико народно събрание (ВНС) за български княз. Под натиска на руския император Александър III обаче, принц Валдемар се отказва телеграфически от българската корона на 11 ноември. Както заявява съпругата му принцеса Мария, "нищо не би могло да ме накара да отида там" (в България - б.р.). Продължителното безкняжие, заплашващо суверенитета на България, накарва ВНС да избере за княз компромисната кандидатура на Фердинанд I.

Принц Валдемар има четири сина - принцовете Оге, Аксел, Ерик и Виго, и една дъщеря - принцеса Маргарита (омъжена за принц Рене Бурбон-Пармски). През първата половина на 20 век той е един от най-уважаваните представители на кралските династии в Европа, наричат го "Вуйчото на кралете".