Антон Митов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антон Митов български художник

Роден:	1 април 1862 Ески Заара, днес България
Починал:	20 август 1930 София, България

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, преспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927). Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите "Писма върху България", които от 1890 започват да излизат във в."Балканска зора" и още десетина години във в. "Вечерна поща", в. "Свят", в. "Мир", сп. "Изкуство" под различни псевдоними (Томазино,Тонино,Арнолд).

[редактиране] Известни картини

"Връщане от гроздобер" (1893) (Национална художествена галерия)
"Пазар на грозде в Евксиногад край Варна" (1893) (Национална художествена галерия)
"Златар на Софийския пазар" (1898)
"Из Софийския пазар" (1899)
"Група селяни на пазар в София" (1903) (Национална художествена галерия)
"Група селянки на пазар в Силистра" (1913) (Национална художествена галерия)
"Пазар на зеленчуци и грънци" в София (1917)
"Майка и син на пазар за дърва в София" (1920) (Национална художествена галерия)
"Портрет на Радул Канели" (1898) (Национална художествена галерия)
"Портрет на Иван Мърквичка" (1908) (Национална художествена галерия)
"Автопортрет" (1921) (Национална художествена галерия)