Анаксимен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
| Анаксимен древногръцки философ |
|
 |
|
| Роден: | 585 пр.н.е. Милет, дн. Турция |
|---|---|
| Починал: | 525 пр.н.е. |
Анаксимен (на гръцки: Άναξιμένης) от Милет е древногръцки философ от втората половина на 5 век пр.н.е., вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел. Третият(след Талес и Анаксимандър) и последен представител на Милетската школа, стихиен диалктик. Смята се за един от първите философи на западния свят. Той смята, че в основата на всичко стои въздухът, който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал божествени свойства.Смятал, че въздухът води свой собствен живот. Според него всичко пройзлиза от първоматерията – въздухът и се връща обратно в нея. Анаксимандър не отричал и не премълчавал съществуването на боговете, но твърдял, че въздухът не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздуха.Според него чрез разредяването му се получавал огън, а чрез сгъстяването на въздуха се е получил вътъра, след това мъглата, водата,земята, камъните, а от тяк пък-всички други неща. Всичко във вселената е съставено от въздух, сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява. Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени изменения. Според него въздухът е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на апеерона.
Той бил пръв от гърците, които разграничил планетите,като Марс и Венера от звездите, създава хипотеза за слънчевите и лунните затъмнения, също така и за лунните фази. Звездите, според него, са се породили от Земята, чрез изпаряващата се от нея влага, която, като се разредява, поражда огъня, а пък от огъня, който се издига нагоре се образуват звездите. Твърдял, че дъгата,която се получава от попадането на сълчевите лъчи върху облаците, не е нещо божествено, а природен феномен. Светкавиците и гръмотевиците се дължат на вятър излизащ от облаците, описва правилно градушката и снеговалежът като замръзнала дъждовна вода. Анаксимен твърди, че Земята е плоска, като диск, и, че се носи по въздуха и по подобен начин и Слънцето, и Луната, и всички огнени светила брагодарение на плоската си форма се поддържат и носят във въздуха. Според него и Слънцето и Луната, и всички останали светила водят началото на своето пораждане от Земята. Според него Слънцето е земя, която се е възпламенила впоследствие на своето извънредно бързо движение и нагряване, огнената природа на звездите включва в себе си и някакви подобни на Земята тела, които се въртят заедно с тях и са невидими. Анаксимандър смята, че не усещаме топлината от звездите, защото те са много отдалечени. Луната получава своята светлина от Слънцето. Според Анаксимен звездите са зоковани подобно на гвоздеите на кристалоподобния небосвод.
Автор на трактата За природата, който според древните източници бил написан на прост и разбираем език. След завладяването на Милет от персите(494г. Пр.н.е.) научно-философския живот се съсредоточава по на север в Мала Азия. Много малка част от трудовете му е запазена. Критикуван от Аристотел и други филисофи.
Една от най-старите класификации на ораторските изяви принадлежи на Анаксимен, който разделя речите на две основни групи - в съда и на събрание. Във включените към втория род: насърчаваща, възпитаваща, хвалеща и порицаваща, можем да открием и педагогически моменти.
Класификация на ораторските изяви според Анаксимен род на речта Реч в съда Реч на събрание вид на речта Обвиня-ваща реч Защита-ваща реч Издир-ваща реч Насърча-ваща реч Възпи-таваща реч Хвале-ща реч Порицаваща реч
