Алма алтер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Театърът "Алма-Алтер" в Софийски университет е основан през 1968 година, но по идеологически съображения след това е закрит. След близо 30-годишно прекъсване, по инициатива на Ректорът на СУ - проф. Боян Биолчев,театърът е възстановен от своя основател - режисьора Николай Георгиев. Това име може да свържем с авангарда на българският експериментален театър. Със своята ексцентричност и проява на свободомислие, режисьора Николай Георгиев превръща театърът-лаборатория "Алма Алтер" в сцена, на която "Нещата се случват". Интересът, който театърът поддържа, се дължи не само на различната режисура, но и на различната акьорска игра. Всяко представление гледано или не, е нещо ново и непредсказуемо. Публиката се превръща в част от случването. След края на всяко представление се избират трима независими рецензенти, които вместо да дават оценка на видяното, разкриват чувствата, които представлението е провокирало. За театър-лаборатория "Алма Алтер" може да кажем, че това е театърът, който случва нещата около и вътре в нас.
Ключова дума-различен.
- "Алма алтер" е театър-лаборатория на Софийския университет. - Театърът на Софийския университет е основан през 1968 година. По идеологически съображения след това е закрит. След близо 30-годишно прекъсване, по инициатива на Ректора на СУ проф. д.ф.н. Боян Биолчев, е възстановен от своя основател - режисьора Николай Георгиев, който винаги е бил в авангарда на българския експериментален театър.
- СУниверситетският театЪр "@лма @лтер" е синкретичен, авторски, силно неконвенционален, интерактивен и дързък. Публиката участва, повече или по-малко активно, във всички представления. Всяко представление на "@лма @лтер" трябва да е различно от предишните, защото се изгражда на принципа на "случването тук, сега, с тези хора". "@лма @лтер" се утвърждава в културния живот на София като място, където нещата се случват, категорична алтернатива на конвенционалния театър в България.
Представления:
Или-или или След събота не винаги следва неделя
Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: @лма@лтер
Или-или е едно непрекъсващо болезнено опипване на ”вечно търсещия човешки дух”, едно търсене на себе си в другите и на другите в себе си, едно отчаяние и непримиримост, стигащи до крайност и съответно до нео-ницшеанско просветление. Представлението неистово се ”опитва да структурира празното, за да не изглежда съвсем празно.” Елате празни, за да разберете, че сте дошли пълни.
Столовете не по Йонеско
НЕ по Йонеско Майстор-столар: Николай Георгиев Дърворезба: Петя Йосифова С: публиката и трупата на @лма@лтер
Столовете вече не са герои, а просто столове - обикновени, прости, дървени. Дори не са театрален реквизит за поредния театрален спектакъл. Защото спектакъл няма да има - не е предвиден, не е подготвен. Знае се само това, което се знае, или както се казва - нищо или съвсем нищо. Най-интерактивното представление на @лма @лтер, в което топката е изцяло в ръцете на Публиката. Никакъв сценарий, тотална импровизация и случване "тук и сега."
За повече информация и текстове: ТУК
Не-птиците
по Птици на Константин Павлов · Режисьор: Николай Георгиев · Костюми: Петя Йосифова С: @лма @лтер
Различията за нас са като сламката за удавника. И ние си ги създаваме, за да има за какво да се хванем. Защото изгубим ли ги, за нас остават ”точно осем... - по две за всяка една”. Тези осем се люлеят като махала на пясъчни часовници и всичко изтича, всичко се превръща в не-всичко и ние ставаме не-ние. Не-животът и не-смъртта са едно и също нещо и това не-нещо затяха примките около шиите ни. Когато вече не усещаме земята под краката си и небето под крилете си, не ни остава нищо друго, освен да се устремим към Точката, дълбоко вътре в нас, която може да ни върне цветовете. Дотогава ще търсим бялото в черното и черното в бялото, неразбирайки, че всъщност няма нито бяло, нито черно.
страданията на младия вЪшкар
Реж: Николай Георгиев С: alba, black gloves
Какво се случва, когато осъзнаеш, че си Сизиф и си обграден от хиляди други сизифовци? Какво се случва, когато разбереш, че някога си бил съвършено същество, което е било разсечено на две за вечни времена? Каквото и да е, то определено се случва в този спектакъл на @лма @лтер. И оставя следи след себе си, ако изобщо остави нещо след себе си. Ще издържи ли тялото, когато се събуди съзнанието? По-добре се наяжте добре, преди да гледате тази пиеса.
Зеленодиво
от Димитър Атанасов · Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: @лма @лтер
Бягство от свободата... Бягство към свободата... Зеленодиво... Тревисто зелено, отровно зелено, зеленозеленосиньо... Не мърда... скала, смърт, назад... мръдна, разбра... мълния, изгоря... Хляб... сладко... дом... човек, капан... Връзвам, привързвам, отвързвам, развързвам, връзвам, връзвам... връзвам... Зеленодиво... зеленодиво... зеленодиво... зеленодиво...
Случване на Нищото
по "Столовете" не по Йонеско Уъркшоп-пърформанс с участието на Публиката и трупата на @ЛМА @АЛТЕР
Нищото в нас и извън нас. Случване на Нищото тук, сега и с тези хора. Не-театърът с най-голям опит с Нищото и не-Нищото ти дава да опиташ Нищо. Или поне да опиташ да го опиташ. Можеш да доведеш и любимия си стол на хепънинга. Той разбира от тези неща.
Невъзможната Ти, Невъзможната Аз
Режисьор: Николай Георгиев · С: Петя Йосифова, Снежина Джангозова
От "я" до "а", до "аз" от "ти" с еднопосочен билет в обратна посока. Вън-вътре. Вън-вътре. Вън-вътре. Вън-вътре. Докато дупката погълне и двете. Единственият плюс в живота на човека е кръста на гроба му. Сляпо потъване в дълбокото, докато достигнеш повърхността. Плъзгане по повърхността, докато се удавиш в дълбокото. Докато обратнеш посоката. Има много по-невъзможни неща от невъзможното.
Експериментална зона: "Бял квадрат на бяло поле"
Художник и куратор: Николай Георгиев · Квадрат: blackgloves
Циклофрения в реално време. Затваряне в квадрата, поради не-виждане на неговите граници. Тотално загубване на бялото в бялото. За първи път @лма @лтер съблича черно-белия си костюм...
Носете си личната карта и медицинското на представлението.
Игра на убийство
Инсценировка: Николай Георгиев Заподозрени до доказване на същото: @лма @алтер Обявява се конкурс за най-категоричен финал на ИГРА НА УБИЙСТВО. Проектите могат да бъдат представени по време на представлението.
Игра?...
Убийство?...
Да убиеш на игра?...
Да играеш до смърт?...
Три напълно различни версии, три абсолютно различни екипа. Това дали някой от тях ще успее или няма да успее да стигне до края зависи от вас.
Представленията ще се играят до изчерпване на количествата, на актьорите и на желаещите да бъдат такива.
Игра на убийство II
Режисьор: ?
Психо? Да. Но... психодрама или психокомедия? Какви са релациите между тези две крайности? Първата версия на представлението беше принудително спряна. Когато сме извадени от "нормалното" и сме поставени в ситуация на "ненормалното", за нас усещането е трагично. Но за другите, тези които ни наблюдават, то е комично. Безопасна ли е тази игра между тези две усещания? Извършил си убийство. Сега ситуацията те принуждава да го повториш - в игра, в играта... на убийство... Ситуацията е гранична. Изборът - също.
Скоростта на мрака
по Строшени огледала на Владо Янев · Режисьор: Николай Георгиев · С: @лма @лтер
Знаем скоростта на светлината, но не знаем скоростта на мрака. Можем ли да я узнаем? Не можем. Но и да можем - не искаме. Защото скоростта на мрака ще ни подскаже скоростта, с която губим светлината. Не, не тази от природата, а тази, която излъчваме ние, хората, вътре в себе си и един към друг. Драмата на общуването - неговата невъзможност!
"На клонката бяха кацнали два гълъба.
Единият беше другият, другият беше никой.
Повръща ми се от гълъби.
Повръщам гълъби.
Защо са два, след като един е предостатъчен."
Спектакъл с две версии - мъжка и женска
Невъзможната скорост на мрака
Невъзможната скорост на мрака е представление, адаптирано специално за фестивална продукция, на базата на две други представления - Скоростта на мрака и Невъзможната ти, невъзможната аз. На международния театрален фестивал Hyperion в Букурещ представлението взе две специални награди на критиката.
деструктопортретиране, портретоинтерактиране
Текстове: @лма @лтер · Режисьор: Николай Георгиев · С: @лма @лтер
Да, първо деструктурираме. После интерактираме. И личността, и нейната вътрешна идентичност. И времето, в което живее, и пространството, в което е. Както у Гео Милев. Цялото се разпада на части. Взима се един фрагмент от него и се превръща в знак за цялото. Първо за личността, после и за групата. Няма логика, няма посока, няма тенденция. Има артефакт - докосване, усещане, чувство, мисъл... Сътворени като арт-обект. В процеса на случването. Свлякъл си кожата си, но не си успял да навлечеш нова. Ситуацията е междинна. Времето също. Само пространството е едно единствено - човешко. И за отделния човек, и за цялата група човеци, и за актьора, и за зрителите. Вписващи се в него като едно ново поколение. Деструктуриращо предишните и интерактиращо следващите. Поколения. Очакващи своя нов фюрер.
И Исус Христос е бил самоубиец
от: Адам Георгиев · Режисьор: Николай Георгиев · Сценограф: Петя Йосифова · С: Овчинников Е. и Иван
"Само аз знам как е било с теб. И с мен. Вярата не е избор. Вярата е начин на живот. Живот, в който ще бъдеш или няма да бъдеш с мен. Аз съм тук. Завинаги. Нали затова сам, доброволно, както аз сега, се качи на кръста? На кръста на смъртта и на живота. Вече не си сам. Но от това няма да ти стане по-леко. Нито на теб. Нито на мен."
С това заглавие чешкият автор - Адам Георгиев, роден през 1980, иска да предизвика зрителя да осмисли своята вяра и да я освободи от формата, в която я затваря (и често убива).
Георгиев е явление в съвременната чешка литература и вече има зад гърба си шест книги. Произведенията му са обект на бурни обществени дебати в Чехия. Той възприема себе си не като писател, а като зрител, който не се задоволява само да наблюдава това, което става на сцената - иска да го опознае и разбере, иска да проникне в него, там, където нещата не са само обозначени, а значат... Затова неговият авторски изказ е неподправен и откровен. "Не съм слуга, поет съм. А поетът трябва да казва истината, своята истина." За Адам едно от най-големите имена в чешката литература Jan Lukes казва: "...Неговите текстове еднакво заплашват и автора, и читателите му - с влизане в лудницата."
ГЕО-ЕГО
Режисьор: Николай Георгиев · С: @лма @лтер
Както не може да се рисува въобще, както не може да се пише музика въобще, така не може да се прави и театър въобще. Йежи Гротовски казва: “Театърът се дели по-скоро на “мой” и “твой”, отколкото на “добър” и “лош”. Ако това е така за театъра на отделния творец, с още по-голяма сила е така за театъра на цял един народ. Той също трябва да си отговори на въпроса дали е “наш” или “не наш.”
С това се наема Гео Милев – българския театрален реформатор, мислител и практик, познаващ природата на българското и дръзнал да я обедини с природата на създаваното от други нации. И да създаде една оригинална своя театрална студия и една своя сценична естетика, съизмерима с най-доброто в Европа. Да създаде своя синкретичен театър.
Една среща с Гео Милев – познатия и в същото време толкова непознат Гео.
По-скоро никога
от Петър Чухов · Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: @лма @лтер
Режисьорът:
"Какво да правя през тази тиха и свята хиляда и първа нощ... Да кажа три пъти: "Не се познавам, не се познавам, не се познавам" или "Не го познавам, не ги познавам, не се познаваме".
Сънувах лявата ти ръка толкова истинска, че си помислих не може и дясната да не е наблизо."
Колко близо? Или колко далеч от себи си?
Да извикам ли в тъмното "Светлина! Повече светлина!" Да извикам, за да дойде Мефистофел. И да ми каже: "Това са твоите предсмъртни думи".
"Ако съм риба, да съм Буда на рибите; ако съм орел, да съм рак и щука; ако съм скот, нощта да е нежна".
Какво да правя с такъв текст? Как какво? да го науча! На сцената. На сцената на моето "аз". Моето най-вътрешно АЗ. Иначе.
"Ще си играем..."
Непрекъснато
"на ден и нощ", "на кой се страхува от тъмното и кой от Вирджиния Улф..."
"Съблякох я. Беше цялата в червени фенери."
"Сексът е начин да забравиш лицето й"
А твоето...
Твоето...
Ах, Бродуей, Бродуей...
Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: @lma @lter
Ентусиазираните артисти-танцьори-естествоизпитатели от @лма @лтер за пореден път ни приканват да “пуснем Живота във вените” си. “Оставете се да бъдете обладани от духа на Божествената Игра и просто се случете,” призовават те. Този път спектакълът е мюзикъл - с това име, какво ли друго би могъл да бъде. Всъщност представлението е цяла колекция от популярни изпълнения от класически мюзикъли.
Моята немоя лудост
Режисьор: Николай Георгиев С: @лма @лтер
Там някога - в детството, тръгваме към небето. Вървим и забравяме, че нищо не е така безмерно като това вътре в нас.
Изписваме високо във въздуха всичките начини, по които знаем как се лети... и повярвали, че сме близо до безкрая, сънуваме своето събуждане... в морето... като риби...
Докато някой друг здраво стъпил на земята чете готварските книги и упорито търси заветната морска вкуснотия, чието име вече не помни, но отлично помни вкуса й....
Моят не мой @лма @лтер
Режисьор: Николай Георгиев Хореограф: Петя Йосифова
Не сме гарвани. Може би сме били. Някога. Сега вече не сме. Сега сме екстракт. Екстракт от изцедени гаравни. Какво? Някой ни каза, че няма да отидем по-далече от стълбата - за рая или за тавана. Слънцето? Слънцето е с нас, за да разкъсва земните ни кутии и да ни напомня за светлинните остриета на безкръвната операция, изплюваща тумора на болката. От съвършенството ни дели една решетка и няколко живота блъскане по нея.
Хамлет или три момчета и едно момиче
по текстове на Уилям Шекспир, Ян Кот и Хайнер Мюлер · Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: @лма @лтер
Не както обикновено, а както винаги, @лма @лтер предлагат една не-нормална, но много уместна версия и преобличат класиката в нещо по-така. Въпросът в случая не е "Какъв е Хамлет?", а "Как се става Хамлет?" или пък "Кое е хамлетовското в Хамлет?".
В този прочит има трима допълнителни хамлетовци - Лаерт, Фортинбрас и Офелия. Те принадлежат към едно и също поколение, растат при еднакви обществено-политически условия, но постепенно проявяват различно отношение към заобикалящата ги действителност, към костюма, който им е приготвило обществото. Докато Хамлет го отхвърля и иска друг - по мярка, Лаерт, например, навлича своя с удоволствие, защото той му позволява да консумира на воля сладостите на живота. Офелия пък се задушава в тази дреха-принуда и, тъй като няма сили да я разкъса, полудява в нея. Но единствен Фортинбрас, като най-практичен, прозира същественото в този костюм - знакът на властта. И без да губи време в напразни мисли и разсъждения, тръгва уверено по стълбата към върха, където всеки път, когато падне един крал, се изкачва друг.
Перфораториум
Постановка и хореография: Иво Димчев · С: @лма @лтер
Синхрони, канони и предумишлени художествени циклажи, посветени на всички акрозими, работещи всеотдайно за оплождането на яйцеклетката.
Експериментална зона II: "Тук смърди на смърт"
Режисьор: Николай Георгиев · Хореография: Петя Йосифова · С: Петя Йосифова, Адам Георгиев
по Мишел дьо Гелдерод
В експерименталната зона Бял квадрат на бяло поле този път попада един класик. Челен удар. Резултатът - катастрофален. Кралят не е никакъв крал, шутът - никакъв шут. Актьорите - също. Истинска е само смъртта. И кралицата, която не се явява на сцената. Поне не тази, на която се случва неслучващото се.
Експериментална зона III: "Етюд за глас, тяло и инструмент"
Режисьор: Николай Георгиев Хореограф: Петя Йосифова
Той - гласът (мисълта), тя - тялото (движението), той - пианистът (мълчанието). Самозаплели се в своето лично вътрешно и в своето общо външно: възможно ли е човекът-творец да борави така свободно с фактите от живота, да ги създава отново, да ги свързва отново, да ги структурира отново? Възможно ли е да се вземе миг от изкуството и да се третира като реален, да бъде върнат обратно в живота и да бъде оставен да си взаимодейства с реалните неща като равен с равен; няма ли това да доведе до прекрачване на допустимите граници между изкуството и живота, до нещо непреодолимо за нас и извън нас?
Раната Кармен
Една среща. Една невъзможна среща. Между Мериме и Хемингуей. Между слабостта и силата. Между мъжкото и женското. Тореадора и бика.
"Сега трябва да поздрави публиката. По дяволите публиката. Пред него е Бикът. Мъртвият бик..."
Една рана. Една жива отворена рана. Една болка. Една върховна болка. От невъзможността на възможното. От възможността на невъзможното. Физическото да стане естетическото, а естетическото - физическо...
Думи няма
Режисьор: Николай Георгиев · С: @лма @лтер
по Самюъл Бекет
”Аз слушам, някой друг слуша, няма нужда от ухо, няма нужда от уста, човек трябва да слуша как мълчи... Това е шепот, това е глас. Той е в гърлото. Но ето гърлото пак се отваря, устата пак зява, гласът пак изпълва ухото и... някой повръща. Някой започва да повръща... отново!” Бекет
Полезни връзки:
