Акваланг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Аквалангът (от латинското aqua - "вода" и английското lung - "бял дроб") е апарат за дишане под вода, който подава на гмуркача въздух с налягане изравнено с това на околната среда.
Акваланга система "открит тип" - такъв, какъвто го познаваме масово в наши дни е изобретен от Директора на Океанографския музей в Монако, Президента на CMAS-Върховната международна организация на съюза на спортистите - леководолази капитан Жак-Ив Кусто съвместно със френският инженер Емил Ганян през 1943 г. Проблемът при неговото създаване е бил изобретяването на автоматичен клапан-регулатор, който да дозира въздуха и да го подава при вдишване, изравнявайки налягането му с налягането на околната среда. Изобретеният от Емил Ганян редукционен клапан за горелки за светилен газ помага на Жак-Ив Кусто да реши проблема с дихателният автомат и през 1943г. той компонира акваланга, който като система се състои както следва от: бутилки със сгъстен въздух, дихателен автомат, съединителен тройник, маркучи за вдишване и издишване, наустник с клапан и ремъци за прикрепване на системата към гърба на аквалангиста. След края на Втората Световна война Ганян и Кусто пускат акваланга на пазара и така с негова помощ биват осъществени както много океанографски научни изследвания, така и първите подводни археологически експедиции.